Български Русский English
Газпром е най-зле управляваната компания в света
Вторник, 11 Юни 2013г. 17:46ч.

Нито една голяма компания в света не е толкова зле управлявана, както руската корпорация „Газпром". През последното десетилетие нейният мениджмънт направи всички възможни грешки, пише Блумбърг в свой анализ, цитиран от news.bg.

Въпреки това, руският президент Владимир Путин отрича съществуването на криза и продължава да подкрепя главния изпълнителен директор на компанията от 2001 г. насам Алексей Милер.

Положението на „Газпром" е сериозно не само защото това е най-голямата руска компания по пазарна стойност, а защото Путин е истинският й управител. Развитието на компанията оказва влияние и на Русия, и на правителството на Путин.

През май 2008 г. „Газпром" е една от богатите компании в света с пазарен капитал от 369 милиарда щатски долара. Тогава Милер заяви, че това ще е първата глобална компания, която ще достигне до $ 1 трилион. Днес пазарната й стойност е едва 83 милиарда щатски долара и спадът продължава.

Твърди се, че компанията е с най-голям нетен доход (печалба) от всяка една компания в световен мащаб. Но през 2011 г. нетният доход възлиза на $ 44.50 милиарда и $ 38 милиарда през 2012 г. Съотношението цена-печалба е спаднало до фатално ниско ниво 2,4 за 2013. Днес компанията вече не може да разчита на доверието на акционерите.

В основата на лошото управление на „Газпром" стоят: действията по инерция; нежеланието да се поеме нова информация; корупцията и необичайна арогантност.

Мениджърите се използват главно за упражняване на монопол върху потребителите в съветски стил, без да разбират, че пазарът работи по други правила. По неясни причини цените на доставките на газ на компанията варират според различните страни. Например, Литва плаща 15 на сто повече за газ на Газпром от съседна Латвия.

Когато потребителите имат неподходящо поведение в очите на ръководителите на компанията, „Газпром" отрязва доставките, както се случи в Украйна и голяма част от Източна Европа през януари 2006 г. и 2009 г. В резултат на това тези засегнати клиенти намаляват зависимостта си от „Газпром" чрез намаляване на потреблението и чрез развитие на алтернативни доставки.

Бизнес-моделът на компанията за производство на конвенционален газ от гигантските полета в Западен Сибир и изпомпване чрез газопроводи към Европа е остарял.
През последните десет години компанията е пропуснала три големи революции - експанзията на индустрията на шистов газ в САЩ, световният бум на използването на втечнен природен газ, както и нарастването на търсенето от страна на Китай.

През април Путин отхвърли използването на шистов газ, твърдейки, че е по-скъп в сравнение с конвенционалния газ, от който Русия притежава една четвърт от глобалните световни резерви.

Руският президент подчерта и екологичните последици, но не спомена, че Русия изгаря милиарди кубически метра излишък от газ, защото частни производители нямат право да използват тръбопроводите на „Газпром".

Изпълнителният директор Алексей Милер дори стигна дотам, че определи шистовата индустрия като "балон, който ще се спука скоро." Но в същото време втечненият природен газ, предназначен за американския пазар, „наводни" Европа на по-ниски цени от суровината на „Газпром".

Управлението на „Газпром" не взима под внимание важността на Европейския съюз. През септември миналата година Европейската комисия започна дело срещу „Газпром" по обвинение, че разделя континенталните пазари като възпрепятства свободния газов поток по териториите на държавите-членки и налага несправедливи цени на своите клиенти чрез обвързване на цената на газа с цените на петрола.

Налагането на присъдата може да отнеме години, но „Газпром" вероятно ще бъде глобена в размер на милиарди евро за тези нарушения. Целият бизнес-модел на компанията е в опасност. Основните й клиенти, големите европейски газоразпределителни дружества, вече губят все по-малко дела срещу нея.

Свързаните с нефта цени на природния газ вероятно ще се считат за неконкурентни.

Миналата година „Газпром" трябваше да плати ценови отстъпки от $ 4.3 милиарда със задна дата на германската фирма EON AG (EOAN), италианската Eni SpA (ENI), полската Polskie Gornictwo Naftowe и Gazownictwo SA, чешката RWE Transgas.

Путин заяви, че ЕС субсидира източноевропейските икономики. "Сега изглежда, че някой в ЕС е решил да прехвърли част от тежестта, част от субсидиите за нас", каза той. От своя страна ЕС прие трети енергиен пакет, който забранява фирмите да бъдат дистрибутори на газ и да притежават тръбопроводи едновременно. Кремъл определи тази антитръстова политика като "конфискация", Но „Газпром" ще трябва да се подчини на новото законодателството на ЕС.

„Газпром" постепенно губи позициите си в Европа. Нейният дял във вноса на природен газ в 27-те страни от ЕС е намалял от 47 % през 2003 г. до 34 на сто през 2011 година. Двата основни бенефициента са норвежките фирми Statoil ASA и Qatar, които коригират техните цени в зависимост от пазарните условия и все по-често продават на по-ниски цени.
Пазарният дял на „Газпром" е паднал и в Русия - от 85 % до 65 % за 2012 година. Продажбите са намалели най-много в бившите съветски републики поради използването на особено груби и политизирани методи. Украйна, която беше най-големият клиент, но отказа да подкрепи митнически съюз на Русия, Беларус и Казахстан, сведе до минимум своите покупки от „Газпром".

Така „Газпром" в момента разполага с много повече газ, отколкото може да продаде. В Русия производството на газ е почти в застой в продължение на две десетилетия и производството на „Газпром" пада постоянно.

Факторите, които са от съществено значение за акционерите, са огромното пилеене на средства и корупцията. Те се изразени в различни форми, като например източване на активи и прекомерни капиталови разходи.

Анализатори от контролираната от държавата Сбербанк (SbER) оцениха, че ще са нужни $11 милиарда щатски долара годишно за производство на газ, но през 2011 г. капиталовите разходи скочиха от първоначално планираното ниво на $ 27 милиарда до $53 милиарда.

Този излишък от разходи дава възможност за укриване на сделки и корупция в размер от $ 30 млрд. до $ 40,0 милиарда годишно. Инвестиционни анализатори в Москва предполагат, че две трети от тези суми могат да бъдат свързани с чиста корупция, докато останалата част е свързана с разточителство и свръх инвестиране. Корупцията на това ниво може да се обясни с лошото управление на официалния бизнес на компанията.

От най-голямо значение за руския президент е отрицателното въздействие върху държавните приходи. През последните години „Газпром" е платил от 7 на сто до 11 на сто от общите държавни приходи и петролния сектор е допринесъл 40 на сто. Възможно е тези приходи да спаднат бързо през следващите няколко години. Това може да принуди Кремъл да преразгледа своите икономически политики.

Другата страна на кризата с „Газпром" е, че ставайки прекалено корумпирана, тя ще причини своята собствена смърт и вече няма да бъде в състояние да доминира руската политика. Това ще бъде посрещнато с облекчение от всички истински приятели на Русия.

 

Сподели: По имейлВ Ibox.bgВъв FacebookВ Svejo

източник: http://money.bg/news/id_174864629

 

Реклама