“Излизането на Германия от еврозоната е най-лесното решение. Останалите страни не могат да продължават да страдат, понеже Германия отказва решенията чрез взаимопомощ, които днес подкрепят повечето икономисти”. В книга, която излиза днес във Франция, носителят на Нобелова награда за икономика за 2001 г. Джоузеф Стиглиц предлага неортодоксални решения за реформирането на Европа.

Публикувана във Великобритания преди десетина дни, последната книга на Стиглиц вече е начело по продажби, според неговия издател. Вярно е, че нейната тема е изключително актуална: бъдещето на Европа и в частност на еврозоната. За този критик на неолиберализма, суровите икономии и неравенствата, който е бил съветник на няколко социалдемократически правителства в Европа, зле замислената единна валута е нанесла повече вреда, отколкото полза. С перспективата, която му дава американското гражданство, 73-годишният Джоузеф Стиглиц, преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк, предлага неортодоксални решения на Европа: развод по приятелски с Гърция или, още по-оригиналното, раздяла с еврото… на Германия. Интервю с икономиста публикува “Фигаро”.

- Вие препоръчвате няколко страни да изоставят еврото. Като уважаван носител на Нобелова награда за икономика, смятан за ляв, мислите ли, че Марин Льо Пен с основание иска Франция да се раздели с еврото?

- Не. Един от ключовите моменти в книгата ми е, че еврото трябва да бъде средство за постигане на определена цел, в случая на една по-интегрирана и по-просперища Европа. Но еврото се превърна в самоцел. То дори стана антитеза на целта, с която бе замислено. Проблемът е, че така както бе изградено, еврото не породи просперитет, а стагнация, и подкопа солидарността между европейците.

- Не отговорихте на въпроса за Марин Льо Пен…

- Моята теза е, че може да се наложи раздяла с еврото, за да бъде спасен европейският проект. Най-доброто решение би било да се създадат институции, които ще накарат еврото да заработи, и по този въпрос аз и Марин Льо Пен сме в явно несъгласие. Аз съм за една по-интегрирана Европа.

- Вие сте много суров спрямо еврото. Не донесе ли никакви ползи единната валута? Например, чрез улесняване на търговията?

- С известна ирония, еврото бе създадено точно в момента, в който пречките преди движението на стоки и услуги бяха започнали почти да изчезват. С цифровизацията в света, с електронната валута, трудностите пред външния обмен започват да отслабват. Пример: когато идвам в Европа, аз използвам кредитната си карта и цената на транзакциите е много ниска. В крайна сметка, разбира се, че единната валута улесни търговията, но тази полза не компенсира щетите, които тя породи.

- Кажете ни повече за щетите, които според вас нанесе еврото.

- Когато говоря за еврото, не говоря само за единната валута, а за всички институции, които го заобикалят, или липсват. При създаването на еврото поставиха каруцата пред коня.

Една от институциите, която липсваше още в самото начало, бе обща гаранция за банковите депозити. В резултат на това, ако например Испания преминава през банкова криза, единствено испанското правителство е тук, за да подкрепи банките. Ако правителството е слабо, вложителите няма да имат доверие в испанската банкова система. С единния пазар и свободното движение на капитали, при такава ситуация капиталите изтичат от Испания в Германия, което още повече отслабва Испания. Резултатът е, че Испания обеднява, а Германия забогатява.

- Това не бе предвидено при създаването на еврото…

- Не, това всъщност е точно обратното. В началото бе замислено парите да циркулират от богатите към бедните. Според първоначалната идея, свободното движение на капитали трябваше да насърчи сближаването на икономиките. Това не се случи. Вместо да се движат отгоре надолу, парите тръгнаха срещу течението, отдолу нагоре, задълбочавайки пропастта между бедните страни и богатите страни в Европа. Доказателство за това е, че прогнозните модели на Тройката се излъгаха напълно.

- Най-силната институция в еврозоната е Европейската централна банк (ЕЦБ). Вие стен неин строг критик. Не успя ли Марио Драги да спаси еврото?

- Той свърши забележителна работа, предвид на обстоятелствата. Но не може да има система, която да почива само върху една личност.

Според мен голямата грешка на ЕЦБ датира от 2010-2011 г. След финансовата криза Фед, американската централна банка, намали лихвените си проценти, наля пари в икономиката с “QE” (количествено облекчаване - бел. пр.). Това беше възможно, защото Фед не беше обсебена от инфлацията, а от растежа и заетостта. В същото време Жан-Клод Трише повиши два пъти лихвените проценти на ЕЦБ през 2011 г.

- Защо?

- Защото повтаряше: моят мандат е инфлацията. Ако има и най-малък риск от инфлация, моята роля е да повиша лихвените проценти, за да му противодействам, смяташе той. Но това не е добре за растежа в Европа. Този мандат на ЕЦБ, който се фокусира върху ценовата стабилност, а не върху безработицата и растежа, е един от конструктивните недостатъци на институциите, управляващи еврото.

- В крайна сметка, повече интеграция на валутния съюз ли препоръчвате?

- Абсолютно. Първото нещо, което трябва да се направи, е реформиране на правилата. В някои отношения Европа призна, че трябва да се промени, но тя се движи твърде бавно. И заради това забавяне става все по-трудно щетите да бъдат поправени.

Първата реформа, която трябва да се направи, е тази обща, европейска гаранция на банковите депозити, за която вече споменах. Но аз не виждам Европа да създаде скоро този механизъм.

- Германия пречи, нали?

- Именно. Според мен това обединяване на гаранцията на сметките е най-важната реформа, която трябва да се направи в банките.

Другата банкова реформа е общ механизъм за банкова резолюция. Ще поясня: ако трябваше да спаси банка “Вашингтон Мютюъл”, щатът Вашингтон щеше да фалира. Федералното американско правителство спаси тази банка. Европа има нужда от такава обща система на банкова резолюция.

Друга необходима институция: солидарен фонд срещу безработицата. Това ще позволи да се сподели цената при пиковете на безработица.

- Вие също сте благосклонен към създаването на еврооблигации или евробонове. Защо?

- Основателите на единната валута не схванаха всички последствия от нея. Те не измериха риска от внезапно спиране на достъпа до финансиране за дадена страна. Те смятаха, че натрупването на търговски дефицит година след година в дадена страна не би било проблем. Гърция, Испания, всички европейски страни в криза срещнаха проблеми при достъпа до финансиране или дисбаланс на сметките им.

Гърция има дълг в евро, но тя не контролира еврото. Това предизвика кризата с държавния дълг. С евробоновете заемът се споделя.

- Смятате ли, че европейците могат да се споразумеят за реформите, които вие препоръчвате?

- Винаги има съпротива. Аз чертая реформи, които според мен ще позволят на еврозоната да функционира. В икономически план, те не са трудни за прилагане. Те не са революционни. Например, институцията, която да гарантира в европейски мащаб банковите депозити, не е задължително синоним на повече държава. Тя може да бъде частна структура, както в САЩ, която се самофинансира от данък.

Тези реформи остават неприемливи за някои страни. Особено за Германия, която повтаря, че еврозоната не може да бъде “съюз за трансфери”.

- Как си обяснявате тази германска съпротива?

- Германия е страната, която най-много спечели от единната валута. Изглежда, че е в интерес на Германия запазването на еврото и следователно приемането на тези реформи. Но ми прави впечатление, че държавите невинаги умеят да действат в полза на своите интереси.

- Германия не иска да остъпи по друг въпрос: прочутата граница от 3 на сто от БВП за държавния дефицит. Прави ли бяха Алексис Ципрас, Франсоа Оланд и техните колеги от страните от Южна Европа, когато миналия петък поискаха повече гъвкавост по отношение на дефицита?

- Да, със сигурност. Трябва да си спомним, че когато бе замислено еврото, по време на Маастрихт през 1992 г., ние бяхме точно след победата на Запада над комунизма. Имаше голяма вяра в пазара, предназначен да работи, докато правителствата не правят глупости. А глупостите бяха инфлацията и прекомерните дефицити. Историята показа, че вярата, че е достатъчно да се балансира бюджета, за да се избегнат проблеми, е погрешна. Испания и Ирландия имаха излишъци още преди кризата! Дефиците са само един проблеми сред много други.

- Тъй като реформите, които препоръчвате, изглеждат далечни, вие предлагате алтернатива: няколко страни да напуснат еврозоната и да има няколко малки валутни съюза. Каква би била ползата от това?

- В сегашната система има прекалено много икономически различия и политически разногласия, за да функционира единната валута. Би могло да има по-голямо сближаване между страните от Севера, от една страна, и страните от Юга, от друга. Но аз оставям отворена вратата за обединяването на две, три или четири страни, които споделят едни и същи цели. Тези страни ще си възвърнат гъвкавостта. Ако с течение на времето успеят да създадат липсващите институции, тези страни ще постигнат стабилизиране на обменния курс и ще докажат, че една единна валута може да успее.

- Най-невероятният от сценариите, които предлагате, е раздялата на Германия с еврото! Това провокация ли е?

- В икономически план, тъй като аз не говоря за политическо измерение, това е най-лесното решение! Ако Германия напусне еврото, валутата на страните, оставащи в еврозоната, ще отслабне. Тогава те ще станат по-конкурентоспособни, износът им ще нарасне, както и брутният им вътрешен продукт. От своя страна, за Германия ще бъде по-трудно да изнася и нейният излишък, който е истински проблем за европейската икономика, ще изчезне.

Ако, обратното, страните от Юга напуснат еврозоната, те все така ще имат дългове в евро, които трябва да изплащат, и те ще бъдат още по-тежки, защото тяхната валута ще бъде слаба и това може да доведе до неплатежоспособност, както стана в Гърция през юли 2015 г. Ето защо излизането на Германия от еврозоната е най-лесното решение. Останалите страни не могат да продължават да страдат, понеже Германия отказва решенията чрез взаимопомощ, които днес подкрепят повечето икономисти.

- Предвиждате и сценарий за Грекзит, излизане на Гърция от еврозоната. С една оригинална идея: премахване на монетите и банкнотите. Не е ли научнофантастичен този сценарий, като се има предвид гръцката реалност?

- Въвеждането на 100 процента електронна валута би улеснило управлението на икономиката. Наличните пари вече са отживелица! Малко преувеличавам. Преди кризата от лятото на 2015 г. гръцкото правителство работеше  за такова решение. Днес повечето заплати и пенсии се изплащат по банков път. Откриването на банкови сметки на последните, които се съпротивляват, няма да бъде много трудно.

- По повод на Гърция, вие пишете за германския министър на икономиката Волфганг Шойбле, че е по-слаб по икономика от който и да било грък. Прекалено силно!

- (Смях). Не си спомням да съм го казал толкова силно. Но истината е, че той продължава да вярва, че строгите икономии ще проработят. Що се отнася до Гърция, споразумението от лятото на 2015 г. само влоши нещата.

- Братислава посреща в петък европейската среща на върха на 27-те. Очаквате ли нещо от нея?

- Разногласията относно мигрантите, еврото или строгите икономии са много. Не виждам нито една обща политика, която да може да се отпуши в Братислава. Основното предизвикателство вече ще бъде да не излязат наяве разделенията, да се поддържа някакво подобие на единство. За правителствата ще бъде още по-трудно да се ангажират или да започнат преговори, тъй като повечето от тях ще бъдат сменени след няколко месеца. Аз съм доста голям песимист за изхода, дори и да се надявам, че лидерите ще си вземат поука от Брекзита, за да изтъкнат ползите, която Европа може да донесе, и да определят политики за тяхното постигане.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове