Турция продължава да провежда военна операция ("Щитът на Ефрат") на територията на суверенна държава, но колкото и да е странно на пръв поглед, това урежда почти всички. Под предлог за превенция на терористични атаки от страна на ИДИЛ, Турция успя да създаде  буферна зона на сирийската си граница, едновременно измествайки и връщайки кюрдите на десния бряг на Ефрат. САЩ допълнително упражниха натиск върху кюрдите, за да направят това. Грубо казано, посочиха къде им мястото.

Според мнозина анализатори, откакто тронът в Рияд се заема от сегашния крал на Саудитска Арабия Салман (т.е. от януари 2015 насам), страната окончателно се е трансформирала в една от най-суровите  и агресивни диктатури в арабския свят. Някои  анализатори дори смятат, че в момента по-агресивни от Кралството са може би само Ислямска държава или Фронта Ан-Нусра (т.е. сирийският филиал на Ал Кайда), чиято идеология между другото е доста близка до саудитския уахабизъм.

За навлизането на турски военни в Сирия. Първо, ясно е, че за това има договорка с руското командване, иначе за никаква турска авиация в района не би могло да става и дума - та там са C-400. Второ, за изявленията на Ердоган, че освен с ИДИЛ, ще се бори и с кюрдите. При сегашните обстоятелства Ердоган е длъжен да лисне подобни съобщения в инфопространството за вътрешнотурска употреба. Но това, че сирийските кюрди временно се изтеглиха, за да не стане случайна мешавица, а Русия и САЩ официално не коментират рязко неговото изказване, подсеща, че и това е съгласувано и едва ли Ердоган наистина ще допусне подобна грешка, предизвиквайки върху себе си гнева на двете големи световни военни сили.

Американските политици изпитват носталгия по следвоенния период и не осъзнават, че САЩ вече не са в състояние да заемат мястото на световен лидер, пише The National Interest, цитиран от РИА „Новости“ в неделя (21 август). „Носталгията по следвоенния период, когато Съединените щати демонстрираха превъзходство във военната, икономическата и политическата сфери е напълно разбираема, но не бива да забравяме, че то беше изкуствено и се основаваше на това, че целият свят лежеше в руини след Втората световна война“, пише авторът на американското издание.

След присъединяването на Крим към Русия на Запад се задвижи „колелото“ на пропагандната кампания по защитата на човешките права на полуострова с акцент върху положението на кримските татари.

Зад диригентския пулт на тази кампания застана самият държавен секретар на САЩ Джон Кери, а оркестъра оформиха ЕС, Европарламентът, Организацията за сигурност и...

Става все по-ясно, че олимпийският допингов скандал не е свързан с измамите или с използването на забранени лекарствени средства в спорта, а е част от вихрещата се политическа кампания на Запада против Русия и нейния президент Путин. Още преди решението на МОК да не налага пълна забрана върху руското участие на Олимпиадата в Рио (както настояваха САЩ и Канада) по тази тема се появиха голям брой отлични анализи. Ще цитирам само един от тях, чиито автор е Пол Крейг Робъртс: "Действията на Вашингтон не са продиктувани от желанието за повече справедливост в спорта. Защото американският елит демонстрира изключително несправедливо отношение към бедните и онеправдани в собствената си страна, а в чужбина не се колебае да причини смъртта на огромен брой хора в името на своите хегемонистични цели, без въобще да се съобразява със суверенитета на държавите и международното право".

Излитането на руските бомбардировачи от летището Хамадан е първата от времето на Втората световна война операция, стартирала от територията на чужда държава, пише вестник The The New York Times. Руското Министерство на отбраната потвърди, че бомбардировачите Ту-22М3 и Су-34 са базирани в Иран. Самолетите нанесоха удари по позициите на Ислямска държава, излитайки от летище Хамадан. По-рано ВКС на Русия бомбардира позициите на ислямистите чрез сили, разположени в сирийската база Хмеймим.

Политиката на Русия по отношение на Украйна, нейните действия в Сирия и помирението с Турция демонстрират стремежа на Владимир Путин да създаде около Русия „нов амбициозен международен ред”, пише в уводна статия „Голямата игра на Путин: стратегия на три фронта” главният редактор на торинския вестник La Stampa Маурицио Молинари. Анализирайки активността на руската външна политика в тези направления, той подчертава, че „Путин възнамерява значително да намали влиянието на САЩ.

“Ако си пътувал до Сирия, за да се бориш на страната на дявола, за тебе няма обратен път. Направил си избора си. Не искаме да се връщаш”, каза главният мюфтия на Татарстан Камил Самигулин. Ръководителят на мюсюлманите в Татарстан, един от най-важните привърженици на Путин, се застъпва за това младите мюсюлмани в Русия да не се присъединяват към „Ислямска държава“ (ИД).“Ден и нощ мисля за това, какво трябва да направим, за да не може дяволът да изкушава младите”, каза Самигулин. Под неговото управление се намират 1420 джамии и 350 религиозни училища, а също така и 33 медии, чиято задача е укрепването на исляма и борбата срещу ИД.

Писмото на турския президент Реджеп Тайип Ердоган във връзка с инцидента с руския Су-24 е било написано на руски език и държавният глава е използвал думата „извинявайте“, съобщава в. Hurriyet, позовавайки се на дипломатически източници и неназовани представители на ведомството, предаде РИА Новости. По-рано чужди медии представиха различни версии за това, коя именно дума и с какво значение на английски и турски е използвал Ердоган.