През следващата седмица Гърция ще започне да обсъжда с ЕК Южноевропейския газопровод (продължението на Турски поток). През това време българоезичните медии се надпреварват да лъготят, че Русия настоявала България да си плати веднага задълженията по Белене, определени от арбитражния съд в Женева. Което си е чисто забаламосване. Всъщност, Русия изобщо не бърза. Само от лихвите Росатом печели по 4 гарсониерки в спалните райони на българската столица на ден (163 000 евро на ден, ако искате ги смятайте и с декари в Бояна).

Да видим какво става в България. В курортния комплекс „Ривиера” се е провела конференция, в която участвали представители на 40 енергийни и финансови компании и организации. Кръглата маса е организирана с една единствена цел – правителството да представи проект за газов хъб, наречен „Балкан”. Проектантите на този проект са сътворили няколко варианта. Затова първата задача е да се избере вариант. Простата сметка показва, че идеята ще струва около 1,4 – 1,5 млрд евро, а някои стигат и до 2 милиарда.

Новите реалности за Евросъюза бяха предвидими за всеки нормално информиран и логично мислещ човек, но това не им пречи да шокират европейците (есците) след Източния Икономически Форум във Владивосток и на срещата G20 в Ханджоу. На G20 ЕС изглежда като сбирщина от регионални лузъри. Изпитващи сериозни външни и вътрешни проблеми държави, които имат твърде много противоречия помежду си и са изгубили своята идентичност и независимост.

Тези, които се опитват да обвинят Русия в изтичането на данни за избирателите в два американски щата — Аризона и Илинойс — зле познават избирателната система на САЩ, защото тази информация е на публичен достъп срещу определено заплащане, пише американското списание Foreign Policy. По-рано ФБР заяви, че руските хакери са получили достъп до базата данни на избирателите в американските щати Аризона и Илинойс, което е подтикнало някои експерти да твърдят, че Русия се опитва да атакува политическите организации на САЩ. Някои чиновници направили поредица от изявления за това, че Москва се е прицелила срещу американската избирателна система.

Турция продължава да провежда военна операция ("Щитът на Ефрат") на територията на суверенна държава, но колкото и да е странно на пръв поглед, това урежда почти всички. Под предлог за превенция на терористични атаки от страна на ИДИЛ, Турция успя да създаде  буферна зона на сирийската си граница, едновременно измествайки и връщайки кюрдите на десния бряг на Ефрат. САЩ допълнително упражниха натиск върху кюрдите, за да направят това. Грубо казано, посочиха къде им мястото.

Според мнозина анализатори, откакто тронът в Рияд се заема от сегашния крал на Саудитска Арабия Салман (т.е. от януари 2015 насам), страната окончателно се е трансформирала в една от най-суровите  и агресивни диктатури в арабския свят. Някои  анализатори дори смятат, че в момента по-агресивни от Кралството са може би само Ислямска държава или Фронта Ан-Нусра (т.е. сирийският филиал на Ал Кайда), чиято идеология между другото е доста близка до саудитския уахабизъм.

За навлизането на турски военни в Сирия. Първо, ясно е, че за това има договорка с руското командване, иначе за никаква турска авиация в района не би могло да става и дума - та там са C-400. Второ, за изявленията на Ердоган, че освен с ИДИЛ, ще се бори и с кюрдите. При сегашните обстоятелства Ердоган е длъжен да лисне подобни съобщения в инфопространството за вътрешнотурска употреба. Но това, че сирийските кюрди временно се изтеглиха, за да не стане случайна мешавица, а Русия и САЩ официално не коментират рязко неговото изказване, подсеща, че и това е съгласувано и едва ли Ердоган наистина ще допусне подобна грешка, предизвиквайки върху себе си гнева на двете големи световни военни сили.

Американските политици изпитват носталгия по следвоенния период и не осъзнават, че САЩ вече не са в състояние да заемат мястото на световен лидер, пише The National Interest, цитиран от РИА „Новости“ в неделя (21 август). „Носталгията по следвоенния период, когато Съединените щати демонстрираха превъзходство във военната, икономическата и политическата сфери е напълно разбираема, но не бива да забравяме, че то беше изкуствено и се основаваше на това, че целият свят лежеше в руини след Втората световна война“, пише авторът на американското издание.

След присъединяването на Крим към Русия на Запад се задвижи „колелото“ на пропагандната кампания по защитата на човешките права на полуострова с акцент върху положението на кримските татари.

Зад диригентския пулт на тази кампания застана самият държавен секретар на САЩ Джон Кери, а оркестъра оформиха ЕС, Европарламентът, Организацията за сигурност и...

Става все по-ясно, че олимпийският допингов скандал не е свързан с измамите или с използването на забранени лекарствени средства в спорта, а е част от вихрещата се политическа кампания на Запада против Русия и нейния президент Путин. Още преди решението на МОК да не налага пълна забрана върху руското участие на Олимпиадата в Рио (както настояваха САЩ и Канада) по тази тема се появиха голям брой отлични анализи. Ще цитирам само един от тях, чиито автор е Пол Крейг Робъртс: "Действията на Вашингтон не са продиктувани от желанието за повече справедливост в спорта. Защото американският елит демонстрира изключително несправедливо отношение към бедните и онеправдани в собствената си страна, а в чужбина не се колебае да причини смъртта на огромен брой хора в името на своите хегемонистични цели, без въобще да се съобразява със суверенитета на държавите и международното право".