Подобна система трябва напълно да осигурява на човека въздух за дишане, а също и вода, и храна, като преработва продуктите от жизнената му дейност. Отвън ще постъпва само светлина и електроенергия.

Първото и най-подходящо звено за автономния биоцикъл е едноклетъчното водорасло хлорела, даващо при светлина кислород и бързо растяща биомаса. Хлорелата решава проблема, какво ще диша космонавта, но не става за ядене. Нужни са почвени бактерии и определени видове червеи, който биха превърнали всички отпадъци и биомасата на хлорелата в компост, а той вече може да служи за подхранване на тревистите растения, зеленчуци и плодове. В Русия такива опити се провеждат в Красноярск, в комплекса „БИОС”. След година-две там разчитат да постигнат 100% биологически затворен цикъл. При предишното поколение учени той е бил на 60-70%.

Американците имаха подобен по предназначение проект, който се наричаше „Биосфера-2” - оранжерии на площ от почти 1,5 хектара с малки животни, птици, влечуги, водоем и пустиня. Експериментите с участието на 8 души се провеждаха в него до 1996 година. Руският проект не само е по-компактен, но има и важни разлики, разказва ученият от Сибирския институт по биофизика Андрей Дегерменджи:

- Американската биосфера беше управлявана отвън, а хората в нея бяха пасивни, като бебета, обкръжени от грижи. Ние смятаме, че системата трябва да е напълно автономна - и по управление, и по кръговрат.

Интересът на чуждестранните учени към БИОС расте. По думите на Андрей Дегерменджи, китайците са предложили да купят цялата лаборатория и да я вземат при себе си. А от Европейската космическа агенция вече преведоха средства, за да бъдат проведени на нея експерименти, които биха показали, как се променя състоянието на микроорганизмите в закрити условия.

Търсенето на закрита система с кръговрат на водата и организмите се води от няколко научни колектива по света, и засега никой не е успял да я създаде. Има шанс, руският „БИОС” да стане първата такава система.

Но и след излизането на „БИОС” в пълна биологична изолация изследванията няма за завършат. Предстои да се отработят така наречените аварийни режими - аналози на аварии в лунните бази в реални условия. Сценариите за изход от тях са толкова много, че проверката ще отнеме години. Комплексът трябва да бъде напълно готов до началото на пилотируемите полети към Луната.