Бойко Борисов дойде на власт, обещавайки по-добри условия за България в енергийните споразумения с Русия, с което даде началото на кампания, предизвикала битка с петролния гигант „Лукойл” само два месеца преди президентските избори.

България е най-бедната страна в ЕС. Нейният годишен БВП е по-малък от пазарната цена на „Лукойл”, чиято бургаска рафинерия е най-голямата в страната.

До момента правителството не показва голямо колебание в действията си срещу фирмата, разгневено от пропуснатия краен срок през юни да се инсталират измервателни уреди, нужни за мониторинг на продукцията и позволяващи на властите да обложат с данък.

Анализатори посочват, че спорът, който идва на фона на други търкания за планираните атомна електроцентрала и газопроводи, демонстрира увеличаващите се усилия на София за по-силна роля в отношенията с дългогодишния й съюзник Русия.

„Действията срещу „Лукойл” изпратиха ясен сигнал, че България втвърдява позицията си и иска да защитава своите интереси и в други водени от Русия проекти”, казва Руслан Стефанов, икономически експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

През миналия месец българската митническа служба временно спря работата на рафинерията на „Лукойл” в Бургас, след като отне лицензите на складовете за гориво. Антимонополната служба също започна проверка срещу „Лукойл” за потенциална злоупотреба с доминиращата позиция на пазара.

Бивши сателити

И София, и „Лукойл” показаха, че е възможен компромис, но схватката подчертава факта, че България, също като други бивши съветски сателити, все повече се пази от руското участие в енергийния си сектор, смятайки дори частни инвестиции за опит на Москва да усили своето политическо влияние.

„Все по-голяма е съпротивата срещу проекти с руско държавно участие”, посочва Сергей Кондратиев, водещ експерт от Института за енергетика и финанси в Москва.

Тези опасения се засилиха след зимата на 2009 година, когато спор между Украйна и Русия спря доставките на газ за региона, засягайки най-тежко балканските страни, където много хора останаха без отопление при минусови температури.

И рисковете за България не са по-малки, тъй като страната разчита на Русия за над 70% от своите енергийни нужди.

„Не е лесно за българско правителство да се изправи срещу тази огромна машина, която е руският корпоративен интерес на българска територия”, казва Огнян Минчев, анализатор от Института за регионални и международни изследвания.

Рафинерията в Бургас дава около 6000 работни места и нейните плащания към държавния бюджет за първите шест месеца на годината се равняват на 13% от всички приходи от данъци в България.

Но Борисов няма какво толкова да изгуби от заемането на по-твърда позиция, тъй като правителството му е изправено пред местни и президентски избори през октомври, след като оцеля след внесените вотове на недоверие през юни и юли, а популярността му е ударена от икономическите проблеми и отлагането на обещани реформи.

Високата инфлация, която засили натиска върху вече ниските доходи, безработицата и скандалът с подслушванията още повече сринаха популярността на управляващата партия ГЕРБ, като София е подложена на натиск от европейските власти в Брюксел да положи повече усилия в борбата с корупцията по високите етажи.

Ядрен спор

Усилията на правителството включват опити за ревизиране на подписаното през 2006 година споразумение с руската държавна компания „Атомстройекспорт” за изграждането на АЕЦ „Белене” на брега на река Дунав – проект, който се оценява на над 10 милиарда евро.

Правителството на Борисов потърси по-добра цена и се опита да привлече нови западни инвеститори, след като германската RWE се отказа от проекта.

Руската компания отговори през юли, като подаде иск в Арбитражния съд в Париж срещу НЕК за забавени плащания в размер на 58 милиона евро.

„Спорът с „Лукойл” представлява значително ескалиране на сегашното нерешено положение между Русия и България”, смята енергийният анализатор от IHS Кеш Бърчет.

„Изкушаващо е да се сметне, че отнемането на лицензите е отмъщение за иска на „Атомстройекспорт” срещу НЕК”, посочва британският анализатор.

Правителството, което е подложено на натиск от Вашингтон и Брюксел да намали руското участие в енергийния си сектор, освен това преговаря и за редица споразумения за тръбопроводи с Москва. Кабинетът сполучливо блокира проекта за трансбалкански петролопровод, по който руски суров петрол трябваше да достига до Бургас, а след това и до Гърция, цитирайки екологични опасения.

Все още България остава ключова за планирания газопровод „Южен поток” на „Газпром”. Проектът за 21,5 милиарда евро предвижда транспортирането на руски втечнен газ по дъното на Черно море, а след това през територията на България към други страни от Западна Европа.

България се опита да обвърже своето участие с по-големи отстъпки в новите споразумения за доставка на природен газ - преговори, които смутиха руснаците.

„Отношенията се влошават още от идването на власт на кабинета. Ако нещата продължат по този начин, България просто ще трябва да се раздели с руските инвестиции”, посочва Сергей Вакхрамеев, старши анализатор в руската инвестиционна финансова компания „Метропол”.