Щатите продължават да настъпват мотиката. След първоначално разумното решение да поизоставят за малко Европа и да се преориентират към Азиатско-Тихоокеанския регион, който вече се превърна в основния световен финансов център, пак не успяха да го направят като хората. Още не са си махнали крака от единия стол (ЕС, Украйна, Русия), а вече се разкрачиха над другия.

В Източна Азия ползват същия принцип (цветните революции, провокиране на граждански войни и хаос) и ограждат Китай с териториални претенции и несигурност. Япония отпреди, както и Виетнам, Филипините и Индонезия сега след азиатската обиколка на американците вече почнаха дудненето за островите в международен план (в частност, архипелага Спратли), а във вътрешнополитически действат уйгурите и т.н.

Тези американски залитания продължават да бутат Русия и Китай към по-сериозно взаимно сътрудничество както помежду си, така и срещу САЩ. Толкова ли не можаха в Департамента да изчислят какво ще постигнат с това баш преди срещата на Путин с другаря Си?