Туниските ислямисти празнуват първата си победа. В страната анализират резултатите от изборите за Учреденително събрание. По-голямата част от местата спечели партията „Ан-Нахда” („Възраждане”), лидерите на която вече заявиха, че за тях са гласували над 30% от населението на страната.

На изборите в Тунис беше отбелязана рекордна активност - 90% от регистрираните избиратели отидоха сутринта на 23 октомври да гласуват за новия състав на главния законодателен орган на страната.

В състава на Учредителното събрание на Тунис ще работят 217 депутати, избрани за 1 година. Те ще се заемат с подготовката на проекта за Конституция на страната и избор на преходно правителство. Въпреки значителното превъзходство на движението „Ан-Нахда”, нито една от партиите така и не получи мнозинство. Това означава, че състава на събранието ще бъде шарен и не трябва да се надяваме на планомерно развитие на обща и предварително обмислена програма.

Експертите оценяват резултатите от изборите с голяма предпазливост. На първо място заради това, че по-голямата част от гласовете получи ислямистката партия. Тук не можем да не си спомним събитията от последните дни в Либия, където, след смъртта на Кадафи, въстаниците заявиха, че страната сега ще живее според законите на шариата. Радикално-религиозните и националистическите настроения в Тунис всеки ден стават все по-силни. И има опасения, че на парламентарните и президентските избори на първо място могат да бъдат не умерените радикали, като ‘Ах-Нахда”, а много по-резки и даже екстремистки движения.

Примерът на Тунис днес е много важен за останалия арабски свят. Именно в тази страна се роди „арабската пролет”. Именно тук през януари 2011 година бе направена революция, завършила с оставката на президента Зин ал-Абидина Бен Али. След това вълненията се прехвърлиха в много арабски страни. И сега те следят с интерес ситуацията в Тунис, като се подготвят на изпитат неговия опит върху себе си, смята деканът на Университета Дейвидсън Крис Александър.

Мирно и законно преминалите избори в Тунис още веднъж показаха на целия арабски свят, че след революцията в някоя страна не е задължнително да настъпи хаос. Ситуацията може да бъде нормализирана без външна намеса и след диктатурата може спокойно да се строи демокрация.