Български Русский English
Die Welt: Четири признака, че ерата на Меркел в Европа приключва
Събота, 30 Януари 2016г. 15:00ч.

Четири признака, че ерата на Меркел в Европа приключва Германия е все по-изолирана в Европа. Причините за очерталата се ситуация са различни, но отчасти тя се дължи и на действията на канцлера Ангела Меркел. Нейните съюзници намаляват с всеки изминал ден – дори и сред собствените й съмишленици.

Германското влияние в Европа се захранва преди всичко от икономическата мощ на страната, но в последно време това преимущество на Берлин не помага особено в Брюксел. Федералното правителство се справя трудно със задачата да контролира съдбата на Стария континент. Ето и някои от причините, поради които германската асертивност в Европа е изправена пред провал.

Избирателите наказват политическия център

Тенденцията се наблюдава в общоевропейски план и е твърде вероятно да се окаже валидна и за германската реалност. Резултатите от изборите в държавите-членки са красноречиви: преди година гърците поставиха начело на държавата лявата партия „Сириза“ с Алексис Ципрас като министър-председател. Преди броени месеци по силата на гражданския вот Португалия също беше оглавена от ляво коалиционно правителство. И обратно към другия край на политическия спектър: финландците избраха за премиер Юха Сипиля, а през есента на 2015 г. управлението на Полша пое националноконсервативно правителство. Почти сигурно е, че испанският електорат ще сложи край на перспективите на Мариано Рахой за още един мандат в Мадрид. Така че германският канцлер Ангела Меркел ще се окаже единствената от политическия център, която ще се оглавява голяма европейска страна. 

Съюзниците на Меркел се дистанцират от нея

Ябълката на раздора се нарича бежанска криза. Споровете около формирането на единна европейска политика по отношение на мигрантите, които в продължение на месеци заливат европейските територии, разединиха съюзниците в Брюксел. Точно както и преди повече от две десетилетия, Изтокът и Западът в Европа отново си противостоят.

В оформените блокове Ангела Меркел е изправена пред унгарския министър-председател Виктор Орбан, който се превърна в архитект на източноевропейската крепост, която яростно се противопоставя почти на всички решения, които Берлин предлага за преодоляване на бежанската криза. Орбан се превръща в модел за подражание на държавите от някогашния Източен блок, които все по-забележимо гравитират около Будапеща, вместо около Брюксел.

Свободната воля на Брюксел

Ситуацията за Меркел вероятно нямаше да бъде толкова тревожна, ако верният й съюзник в лицето на Брюксел, не даваше признаци за проява на собствена воля. Времето, в което Берлин дирижираше открито политиката на ЕС, отмина. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц създават все по-голям дискомфорт на правителството в Берлин. 

Лоялност към Брюксел, не към Берлин

Съюзниците, които германският канцлер си осигури с продължителни усилия през последните десетилетия, все по-често проявяват лоялността си към Брюксел, а не към Берлин. Ерата на „Меркози“ отдавна отмина, и макар двустранните отношения между Ангела Меркел и Франсоа Оланд да са хармонични, германската съседка е достатъчно заета със случващото се в страната, за да се грижи за интересите на Берлин.

Гръб на Германия обърна и Великобритания, чиито премиер отдавна създава редица предизвикателства пред Общността. В спора за провеждане на реформи в Европейския съюз, Камерън се отказа от увещаването на отделните европейски лидери, и Меркел се прости с възможността да се превърне в посредник на уреждането на спора Брюксел-Лондон.

Канцлерът на ФРГ направи опит да намери нов съюзник в лицето на Турция, но за да получи одобрението за него, се нуждае от истински успех на Анкара при справянето с удържането на мигрантския наплив към Европа. В противен случай германската общественост не би й простила този лошо изигран политически ход.

 

Реклама