The Wall Street Journal
Може да не е тази или следващата седмица, но Башар Асад ще падне от власт в Сирия. Трудният въпрос за сирийците, другите арабските държави и за САЩ е как касапинът да бъде прогонен от Дамаск бързо и възможно с най-малко кръвопролития.
Смяната на режима изглеждаше като далечна възможност преди няколко седмици. След това сирийските опозиционни протести изглеждаха издръжливи и волю-неволю тласнати към въоръжена съпротива. Някогашните съюзници на режима в арабския свят и Турция се обърнаха срещу него. Администрацията на Обама, която до лятото вярваше на обещанията на Асад за демократични реформи, сега казва, че той няма да остане дълго на власт.
Арабската лига каза много в събота. При изненадващо гласуване 18 от 22 страни-членки подкрепиха нови санкции и прекратиха членството на Сирия. Йорданският крал Абдулла II в понеделник стана първият арабски лидер, който публично призова Асад да се оттегли. Това е знак, че Арабската лига е поела лидерството по отношение на Сирия, докато безпомощният Съвет за сигурност на ООН през миналия месец не успя да приеме резолюция и просто намекна за санкции. Дамаск отговори на следващия ден, като изпрати тълпи срещу посолствата на Катар, Саудитска Арабия и Турция и уби десетки протестиращи.
Арабската лига трябва да приложи тези мерки по време на срещата си в Мароко. Турският външен министър също планира да е там, най-вероятно, за да заздрави тази разрастваща се коалиция срещу Асад. След години на сътрудничество с режима турците в момента са домакини на лидерите на сирийската опозиция, сред които са и командири на Свободната сирийска армия. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган приветства „възхитителната съпротива” на сирийските протестиращи.
Най-малко 3500 цивилни са убити до момента в Сирия. По-тревожното за режима е, че са убити и 1000 полицаи и военнослужещи. Офицери и войници преминават на страната на опозицията като взимат със себе си и оръжието си. Повечето са сунити, които дълго са управлявани от алауитското малцинство.
Най-лесното решение за Асад е да се оттегли в изгнание и да отвори възможност за постепенно преминаване към демокрация. Страхливостта на Съвета за сигурност предотврати ООН да се обърне към Международния наказателен съд и по този начин да бъдат затворен вариантът за изгнание, както се случи с Муамар Кадафи в Либия.
Ако Асад не иска да си тръгне тихо, то има други опции. Европейските санкции върху износа на петрол лишават сирийския режим от около 4 милиарда долара годишно. Допълнителното затягане на икономическата примка може да обърне сирийските елити срещу президента. Държавният департамент на САЩ също спомена нови санкции и наблюдатели. Не трябва да бъде изключвана и възможността за военна подкрепа.
Дамаск покровителства регионалните терористични групи като „Хизбулла” в Ливан и приема заповеди от Техеран. Размерът на проблемите на Асад става още по-явен, имайки предвид, че дори Иран разкритикува насилието срещу демонстрантите. Техеран може да толерира падането на Асад, въпреки че би искал алаутите да останат на власт. Ако режимът остане, то може да предизвика още проблеми в Ливан, Ирак и Израел.
Сирия е мозайка от сунити, алауити и християни и преминаването на властта в ръцете на мнозинството трябва да стане по начин, който да гарантира, че страната ще остане заедно и ще се избегне междурелигиозното насилие. Колкото по-рано и по-гладко си тръгне Башар Асад, толкова по-добре за всички, особено за сирийците.