Брендън О'НИЙЛ*

В кой момент демонстрантите се превръщат в "тълпа"? Кога политическите активисти се превръщат в "сган"? Кога политическият гняв се оказва "истерия", а щурмуването на правителствените сгради от хора, чието мнение системно се игнорира от чиновниците, става "вандализъм"? Тогава, когато става дума за украинците от източните части на страната. Когато става дума за жителите на Одеса, Донецк и другите области от Източна Украйна, които се чувстват по-близки до Русия, отколкото до новото правителство в Киев, подкрепяно от ЕС.

Преди шест месеца жителите на Западна Украйна опънаха палатки на площадите в Киев, протестирайки против тогавашния президент Виктор Янукович, и окупираха редица правителствени сгради. Тогава западните медии ги величаеха като "революционери, демократи и герои",     подобни на онези от 1989, обявяващи се за свобода и морал в политиката. Но когато украинците от източните части на страната сториха същото - създадоха протестен палатков лагер в Одеса и други градове за да изразят негативното си отношение към новото правителство в Киев, атакуваха някои административни сгради и в редица случаи ги овладяха - западните журналисти моментални ги квалифицираха като "подстрекатели", "истерични хора", "фанатици" и "вандали". Отразяването на украинските събития на Запад изпълни с нов смисъл понятието "двойни стандарти", сваляйки още по-ниско летвата на т.нар. "съучастническа журналистика", т.е. инфантилния стремеж на повечето западни анализатори да описват всички конфликти в чужбина, като сблъсък между невинни и злодеи.

Езикът, който използват западните медии, описвайки политическото недоволство на източните украинци, е поразителен и уродлив. За разлика от Западна Украйна, протестиращите от Изтока биват квалифицирани като "тълпа" и "мъже с маски на лицата", които "рушат и превземат правителствените сгради". Тяхна движеща сила е "сепаратистката истерия", те са марионетки на Путин, които по внушение на Москва успешно провокират хаос в такива градове като Одеса например.

В същото време западните медии описват с неприкрит възторг авторитарния стремеж на киевските власти да сплашат протестиращите, принуждавайки ги отново да се превърнат в безгласни поданици на правителството, което не са избирали и което не им харества. Само преди няколко месеца действията на Янукович срещу протестиращите в Киев бяха характеризирани като "убийства" и "терор" и провокираха негодуванието на Обама и Меркел, както и на почти всеки автор на водещи статии в западните медии. Неадекватното поведение на новите киевски власти в източните области, включително опитите им да забранят официалното използване на предпочитания от местните жители руски език, както и организирането на проруски протестни лагери - всичко това се описва просто като "стремеж за успокояване на проруския бунт". Тоест, възмутените украинци, които, смятайки се застрашени от властите, излизат да протестират по улиците, могат да бъдат демократи, в единия случай, и бунтовници - в другия, революционери или тълпа, герои или истерични безумци. Всичко зависи от това, дали живеят в Западна (тогава са добри) или в Източна Украйна (тогава са лоши), както и дали гневът им е насочен против политиците, подкрепяни от Русия (смята се, че това си е в реда на нещата), или е против новото правителство, наложено в Киев от Вашингтон и Брюксел (което се квалифицира като престъпление срещу световния мир).

Двойните стандарти в медийното отразяване се проявиха особено ярко в средата на април, когато беше пуснат фалшивият слух за "задължителна регистрация на евреите". Редица местни украински сайтове твърдяха, че евреите от Източна Украйна и най-вече тези в Донецк биват принуждавани да се регистрират официално като такива, също както навремето в нацистка Германия. Този слух моментално беше подет и от западните медии, включително от такива като US Today. В резултат държавният секретар на САЩ Джон Кери гневно заяви, че "подобно нещо не просто е недопустимо, но и абсурдно". Проблемът обаче е, че както се оказа никой никога не е карал евреите от Източна Украйна да се регистрират. Провокиралият гнева на международната общност позив за такава регистрация се оказа дело на малка група откровени антисемити, раздаващи го край синагогата в Донецк. Въпреки това съвършено неоснователните слухове за регистрация на евреите бяха подети от сериозните западни медии и водещите политици, които ги използваха като доказателство за това, че Източна Украйна е своеобразна помийна яма от предразсъдъци и изостаналост.

Сега нека сравним това със съвсем реалните и доказани факти, че откровени антисемити участват в новото киевско правителство, чиито членове на практика бяха посочени от хора като Джон Кери и други водещи западни политици. Така, крайнодясната партия "Свобода" разполага с много сериозни позиции в сегашното прозападно украинско правителство. Тя контролира цели три министерства. В същото време лидерите и привържениците на тази партия открито твърдят, че Украйна е застрашена от "московско-чифутската мафия". Според един европейски експерт по еврейската проблематика, в идеологията на "Свобода" присъства "ярко изразен антисемитизъм". Въпреки това, всеки, който си позволява да характеризира новото правителство в Киев като странна смес между националисти, олигарси и откровени антисемити, бива обвиняван в преувеличение, паникьорство и излишна чувствителност към идеите на партията "Свобода". Така, когато руският президент Путин предупреди, че в новото киевско правителство присъстват антисемитски елементи, това беше посрещнато на Запад с насмешки.

Тоест, една фалшива антисемитска листовки в Източна Украйно само за денонощие се превърна в необоримо доказателство за "гнилата същност" на този регион и затаената злоба на неговите жители, докато всички твърдения за антисемитите в новото правителство на Западна Украйна или биват премълчавани, или биват осмивани като опит да се направи от мухата слон. Все по-често западните медии виждат в Украйна само това, което им се иска да видят: на изток - само диви тълпи, истерия и антисемити, а на запад - само прилично изглеждащи, демократични и лишени от предразсъдъци политици. Причината е, че журналистите въобще не се стремят да бъдат обективни, нито имат желание да разберат мръсната истина за новите конфликти и разногласия в Украйна, а по-скоро търсят да открият само онова, което може да бъде използвано в подкрепа на вече съществуващата реторика за "добрия Запад" и "лошия Изток". В тази реторика всичко е черно-бяло и не се допускат никакви други нюанси. Дори ако "доказателствата" в подкрепа на тези наивни твърдения се оказват фалшиви, те все едно продължават да се използват в псевдожурналистическата кампания за възобновяване на черно-бялата студена война на фона на разпадането на Украйна.

Двойните стандарти на западните медии се проявиха особено очевидно в началото на май, по време на трагичните събития в Одеса, когато загинаха над 30 души. След като лагерът на проруските демонстранти беше запален (очевидно от активисти, подкрепящи правителството в Киев), тези хора потърсиха убежище в одеския Профсъюзен дом. Както твърди Би Би Си те са били "вкарани" там от огромна тълпа проправителствени елементи. Не е ясно, как точно е започнал пожарът - Би Би Си цитира очевидец, според който "коктейли Молотов" са хвърляли както проруските активсти - от сградата, така и прокиевските им съперници - срещу сградата. В крайна сметка, проруските демонстратни са се оказали в капан, те не са можели да напуснат Профсъюзния дом, включително и защото (както разказва пред Би Би Си очевидец на случилото се) събралите се навън привърженици на Киев "се нахвърляха като глутница вълци" срещу, всеки, опитал се да напусне горящата сграда. В резултат, десетки хора загинаха в огъня на пожара, а действията на прокиевските демонстранти, скандиращи антируски лозунги, бяха сред основните причини за това.

По всякакви стандарти, случилото се е ужасно. Как обаче го отразиха западните медии? Те или скриха съобщението за трагедията далеч от първите страници, или пък представиха загиналите през този ден проруски активисти като "дивашка тълпа", която, както излиза, е получила това, което е заслужавала. Някои медии изглеждаха по-загрижени за анализа на това, как Путин би могъл да се възползва от пожара в Одеса (например като доказателство за това, че "руснаците в Украйна са поставени в обсадно положение и живеят в условията на ежедневни заплахи"), отколкото да изяснят ролята на привържениците на Киев за принуждаването на проруските активисти да напуснат палатковия си лагер и да се укрият в страдата, която малко по-късно беше обхваната от огромен пожар.

Налице се достатъчно доказателство, че става дума за нападение на агресивно настроена тълпа срещу онези, които се осмеляват да подкрепят Русия. Някои медии обаче коментират случилото се като неизбежен резултат от злостното поведение на проруските активисти, твърдейки, че именно те представляват агресивна тълпа.

Това, което виждаме около себе си, на Запад, не е журналистика, а опит да бъдат вкарани множеството кървави събития в рамките на един предварително подготвен сценарий, без значение, дали се вписват в него или не. Според този сценарий, западните украинци никога не вършат лоши неща (макар всъщност истината да е точно обратната), киевското правителство е образец на демокрация (макар то да се проявява като авторитарно и антидемократично), а източните украинци по правило са простаци и нарушители на спокойствието, чиито мозъци са промити от Путин, дори ако те самите са станали жертви на ужасяващо насилие.

Тази "съучастническа журналистика", в рамките на която западните наблюдатели твърдо застават на страната на "добрите", според тях, участници в конфликта, не търпи никакви нюанси. Цялата сложност на ситуацията съзнателно се пренебрегва, неудобните факти, противоречащи на сценария се премълчават, затова пък слуховете и фалшивите документи, подкрепящи сценария моментално биват раздухвани и неизменно попадат на първите страници.

На практика, начинът по който на Запад бива отразявана ситуацията в Украйна, илюстрира цялата антихуманност на политиката на т.нар. "хуманитарни интервенции". Тази нова визия за международните отношения предполага, че световната общност, т.е. западните политици и неправителствени организации с контакти по върховете, имат правото и задължението да водят нестабилните държави по пътя от тресавището на злото към светлината на доброто. В Украйна много ясно можем да видим, че носителите на този "хуманитарен" манталитет се нуждаят не само от добри хора, които да могат да спасяват, но и от лоши - на които да могат да се противопоставят. Те инстинктивно се стремят да превърнат всеки конфликт на планетата в битка между "праведните" и "негодниците". Така едните получават само комплименти и похвали, а другите следва да бъдат представени като "антихора". Виждаме това навсякъде: като започнем от Босна през 90-те години на миналия век, където мюсюлманите биваха представяни като мирни и добри хора, а сърбите - като новите нацисти, и свършим със Судан през първото десетилетие на ХХІ век, където жителите на Дарфур бяха представяни като "жертвени агнета", а управниците от Хартум - като "живи дяволи". За да оцелее и да запази своята опростенческа идеология, която разглежда всички конфликти като битка между доброто и злото, "хуманитарното" движение е принудено постоянно да измисля все нови чудовища и злобни антихуманни същества, върху които западните празноглавци могат да излеят гнева си и да получат от това толкова нужното им морално удовлетворение. Днес тази роля играят източните украинци, провърженици на Русия, както и самата Русия. "Изгорели са живи в Одеса? И какво от това! Нима подкрепяте лошите?".

Мнозина западни журналисти обичат да иронизират руската държавна телевизия, обявявайки я за рупор на Путин. Ако това е така, причината е съвършено ясна: Путин я финансира, т.е. става дума за платена правителствена пропаганда. Има обаче по-важен и по-труден въпрос и той е, защо в случая с Украйна западните медии демонстрират такъв конформизъм и безпрекословно вярват на моралния шаблон на Вашингтон и Брюксел, приемайки, че правителството в Киев е добро, а всички тези упорити местни водачи в Източна Украйна са лоши? Нали не им плащат за това да повтарят като папагали тази прапаганда, нали държавните чиновници не им оказват политически натиск, но въпреки това по отношение на Украйна западните медии демонстрират отчайващо еднотипно и безкритично мислене.

Това показва наличието на проблем, който вероятно е още по-сериозен от този с остарелия модел на казионната пропаганда, а именно - за култа към конформизма, вкоренил се дълбоко у много западни медии, които доброволно жертват критичното мислене, заменяйки го с евтиния възторг от причастността си към митичната битка между добрите и злите в новата студена война.

* Британски външнополитически анализатор, главен редактор на Spiked, анализатор на Telegraph и Spectator

Превод Нако Минчев