Според еврокомисаря по търговията Карел де Гюхт, воденето на европейски компании на бизнес в Китай съществено се затруднява от търговската политика на местните власти, основана, в това число, и на „монополния достъп до суровините”.

Изказванията на чиновници от Еврокомисията почти буквално съвпадат с онова, което през последно време се говори и във Вашингтон. В ежегодното си послание до Конргеса Барак Обама призова Китай да се откаже от дъмпинга и протекционизма. Журналисти изчислиха, че президентът на САЩ в речта си 5 пъти е споменал Китай в негативен план. Също както и претенциите на Европейския съюз, американските искания към Китай са почти ултимативни.

В понеделник Световната търговска организация постанови да се признае за обоснован искът на САЩ и Европейския съюз,които настояват, че ограниченията на Китай в сферата на износа на редица суровини не отговарят на нормите на Световната търговска организация. Както смята главният научен сътрудник на Института на Далечния Изток към РАН Яков Бергер, нарастването на противоречията в световната търговия има обективен характер:

- Сега ситуацията в световната търговия и международните финанси се изостря. Засегнати са основните играчи на световния пазар – еврозоната, САЩ и Китай. Китай се оплаква, че правилата се нарушават основно от Европейския съюз и САЩ. В отговор на това Европейският съюз обвинява Китай.

Европейският съюз е в най-лошо положение. Новата вълна на кризата разкъсва политическите и икономически възли на този съюз. Китай пък силно страда от поевтиняването на еврото, защото това намалява конкурентните предимства на китайската промишленост в търговията с Европа и САЩ. Всяка от страните прибягва до протекционизъм, намеса на държавата в икономиката, във финансите и кредитната сфера. Възникват различия в интересите, и единството на световния пазар до голяма степен се подкопава от тези разпри – смята Яков Бергер.

На фона на кризата на първи план за Запада излизат факторите на икономическата безопасност, увеличаването на заетостта на населението. намаляването на зависимостта от вноса и, съответно, интересите на развитието на собственото производство.

На Китай, отдавна станал „световна фабрика”, ще му се наложи да се бори не само със САЩ и Европейския съюз, но и да издържа конкуренция с Индия и с новите бързо развиващи се страни, такива като Виетнам.