От гледна точка на Кремъл, неотдавнашните събития в съседните на Русия държави доказват, че на аморфното тяло под името Запад – с неговата политика, институции, медии, дипломация, финансови механизми и управляващи структури – не може да се има доверие.

Списъкът с обвиненията срещу Запада е огромен.

Той започва от бомбардировката над Югославия през 1999 г., включва нарушените обещания за интеграция на Източна Европа в ЕС и НАТО от началото на 1990-те, цветните революции в редица държави, нахлуването в Афганистан и Ирак под лъжлив предлог, катастрофата в Либия и Сирия, постоянните опити да се възпрепятства сигурността и, накрая, държавният преврат в Киев през март 2014 г., възникването на сепаратистки региони в източна Украйна, последвалите икономически и политически санкции срещу Русия и заплахата да се лиши руската държава от Световния футболен шампионат през 2018 г.

Всичко това е част от някакъв дългосрочен макиавелистки план за дестабилизация на Русия – такава е гледната точка на болшинството руснаци. Тя много напомня сентенцията

“Ако си параноик, това все още не означава, че не те преследват наистина”.

Другата велика и необятна евразийска държава, Китай, също изпитва подобни опасения. Бретън-Удската система се оказа неспособна на вътрешни реформи и е подложена на влиянието на малък брой държави и учредители, игнориращи всички призиви за реструктурализация. Когато през 2014 г. Конгресът на САЩ блокира плановете за реформа на МВФ, стана ясно, че няма смисъл да се надяваме на вътрешни реформи. В резултат възникнаха конкуриращи институции – Банката за Развитие на БРИКС, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции – чийто приоритети, както беше обявено, в голяма степен съответстват на действителността от XXI век.

„Бретънудската система е международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, установена в резултат на провеждането на специална международна конференция (Бретон-Удската конференция, състояла се от 1 до 22 юли 1944г.) Името си получава по името на курорта Бретън Удс в щата Ню Хампшър, САЩ.

На конференцията участват 45 държави и нейната цел е организация на международните парични отношения по нов начин след Втората световна война. Обменните курсове на валутите трябвало да бъдат по-гъвкави от използвания дотогава златен стандарт и съотношението им трябвало периодично да се пригажда към стопанската производителност на съответните държави чрез ревалвация или девалвация. По този начин се целяло да се предотврати дефлационното въздействие на дефиците в платежните баланси, възникнали преди Втората световна война и да се възстанови валутната конвертируемост в името на безпрепятственото движение на стоки. На страните бил даден петгодишен преходен период за премахване на валутния контрол и търговските ограничения.

Две основни фигури на тази конференция са Джон Мейнард Кейнс (начело на британската делегация) и Хари Декстър Уайт (сътрудник секретар в американското министерство на финансите). Планът на Кейнс предлага световна валутна система, основана не върху съществуваща вече валута, а върху нова — така нареченият „банкор“. Американците от друга страна предлагат организация около американския долар, както и създаването на фондове за стабилизация, с помощта на влогове от страна на страните-членки, както и създаването на банка за преустройство и възстановяване след войната. В крайна сметка надделява предложението на Уайт, което организира световната валутна система около американския долар, но той от своя страна е свързан с фиксирана цена на златото от 35 долара за тройунция. Така щатският долар става световна валута, наред със златото. В момента доларът НЕ Е завързан към златото“. (Бел. ред.)

В рамките на предстоящата среща на БРИКС, лидерите от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка ще се съберат за седми път. Трудните дни на БРИКС са вече минало. В момента организацията започва създаването на алтернативна финансова и нормативно-правна структура, която трябва да изтласка, според нейната гледна точка, остарелият Бретън-Удскr модел (т.е. трябва да изтласка долара, бел.ред.)

Срещата в Уфа ще ознаменува началото на годината на председателството на Русия, чиято кулминация ще бъде срещата на БРИКС в Китай през 2016 г. Според съобщения, на базата на предложения, постъпили в Кремъл от всички федерални агенства от членовете на БРИКС, е направена програма на срещата, включваща 130 точки.

Шанхайската организация за сътрудничество беше създадена през 2001 г. от Китай, Русия и такива средноазиатски държави, като Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан. В центъра на вниманието й първоначално беше борбата с тероризма и естремизма, но сега, когато броят на членовете й значително нарасна (наблюдателите включват в нея вече Афганистан, Индия, Иран, Монголия и Пакистан, а също такива “диалогични партньори”, като Белорусия, Турция и Шри-Ланка), нейните задачи съществено се разшириха, обхващайки политическа, търговска, икономическа, научна и културни сфери.

Вече са подписани договори за инфраструктурни проекти за стотици милиарди долари. Нефтопроводи и газопроводи, терминали, електростанции, пътища, скоростни ж.п. магистрали – всичко това е включено в китайския проект.

Създаден е 40-милиарден инвестиционен фонд на базата на двустранното споразумение, сключено между страните от Средна и Южна Азия. Само Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции има стартов капитал в размера на 100 милиарда долара. Не е изненада, че много от гражданите на Гърция, член на ЕС и НАТО, са крайно разочаровани от членството си в двата блока след толкова много години на жестоки икономии и вече виждат бъдещето си в рамките на новите структури.

Никой не се съмнява, че предстои преодоляването на сериозни пречки.

Но не бива да се отрича, че в настоящият момент е изключително подходящ за развитието на тези нови звена в световната геополитика. Понастоящем трябва да се създадат механизми, които да позволят прилагането на алтернативи срещу господстващия американски долар, за което съдейства и подписания договор между Русия и Китай за общуване не с американска валута, в размер на 25 милиарда долара, предложението да се създаде за страните от БРИКС алтернатива на международната платежна система SWIFT, до чийто достъп Русия едва не бе лишена миналата година и т.н. Между другото, централните банки на редица икономики от региона, в това число на Китай, Русия и Казахстан, продължават да изкупуват злато в огромни размери, а това показва подготовка за създаването на някакъв подкрепен от златото финансов инструмент в средносрочна перспектива.

Западът се присмива на президента Обама, който твърди, че Русия иска да възстанови “славата на съветската империя”, което свидетелства, че политиката му е насочена не към бъдещето, а към миналото.

Западната “изолация” на Русия я подтиква към създаването на нова икономическа реалност, която ще способства за по-балансирана и жизнеспособна икономика в близките няколко десетилетия.