Въвеждането от „Газпром” на режим на предплащане на доставките за „Нафтогаз-Украйна” стана резултат от политиката, която Западът през последните седмици провежда по въпроса за украинските газови дългове.

Вместо да принудят киевските партньори да подпишат компромисно споразумение, САЩ и ЕС фактически поставиха ситуацията в задънена улица. Това е изгодно на американските политици и бизнесмени, но е изключително опасно за европейците.

Решението на руската страна фактически означава, че от 16 юни „Газпром” започна да изпраща в украинската газотранспортна система само онези обеми газ, които са предназначени за доставки по европейските контракти. Следователно, всяко отклонение (кражба) на газ от украинската страна (подобни примери имаше и в по-благополучни за Киев времена) ще означава доставки за европейските потребители в по-малко количества газ, отколкото е предвидено в контрактите.

Изглежда, европейците на нищо не ги научиха „газовите скандали” около Украйна, след като ЕС солидарно със САЩ провалиха руско-украинските преговори по газа.

Мотивите на САЩ са понятни. За Вашингтон сегашният конфликт е продължение на много по-мащабната игра на енергийното поле на Украйна и на цяла Централна и Източна Европа. Нейната цел е да постави този регион на доставки на газ под контрола на американските фирми и структури. И става дума не само за газа. Американците под разговор за борбата с „руската експанзия” фактически вече взеха под контрол и атомната енергетика на Украйна. Загубите от това за Киев са напълно реални. Когато в 2012 година в Южноукраинската АЕЦ беше открит много опасен производствен брак на оборудването, доставено от компанията от САЩ Westinghouse, американската страна се отказа да разглежда въпроса за компенсации. Налице е политически диктат за икономически цели.

За политизация на въпроса може да се говори и по отношение на Европейския съюз. Брюксел се опита да използва ситуацията за да получи за себе си максимални отстъпки от Русия по въпросите за цените на газ и включването на Москва към Третия енергиен пакет. Но след като се отказа от предложения от „Газпром” вариант, ЕС рискува повторението на зимата от 2008-2009 години. Тогава Австрия, Босна и Херцеговина, България, Унгария, Германия, Гърция, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Турция, Хърватска поради действията на Киев загубиха до 100% от доставките на руски газ през Украйна. Австрия, Италия и Полша - до 90%, Франция - до 70%.

А сътрудничеството с Русия, в това число и по проекта „Южен поток”, е още и реални инвестиции на фона на икономическата криза, напомни за „Гласът на Русия” директорът на руския Фонд за енергийно развитие Сергей Пикин:

- Инвестициите, които могат да бъдат получени в ЕС с газопровода „Южен поток”, се измерват с милиарди евро. И разбира се, обективно всички страни на ЕС са заинтересовани от тях.

Не случайно комисарят на ЕС по енергетиката Гюнтер Йотингер веднага след решението на „Газпром” за преминаване на Украйна на предплащане се опита да направи „крачка назад”. Агенция Bloomberg цитира думите му за това, че той може да подкрепи проекта „Южен поток”. Но възниква въпрос: до каква степен еврокомисарят е свободен в действията си?

Петр Искендеров: «Газовый угол» Европы и интересы американской Westinghouse Electric Company