„Атомстройекспорт” поиска чрез съда Националната електрическа компания на България (НЕК) да изплати 58 милиона евро задължения за дейностите по строителството на АЕЦ „Белене”. България продължава да трупа дългове, като за причина посочва сложното финансово положение. До момента „Атомстройекспорт” продължаваше работата чрез заеми, въпреки конфликта със София във връзка с подписването на основния договор и неопределеността на съдбата на проекта. В случай, че той се провали, общата сума на претенциите към българската страна може да достигне 1 милиард евро, но до месец октомври е малко вероятно да бъдат подадени подобни искове.

„Атомстройекспорт” се обърна към Международния арбитражен съд в Париж заради задължения на НЕК за дейностите по строителството на АЕЦ „Белене”. Руската компания не уточнява за какво точно не са заплатили от НЕК. От „Атомстройекспорт” отбелязват, че задълженията са се натрупали по дейностите, които компанията е изпълнявала в съответствие с допълненията към договора за строителството на АЕЦ-а.

Официално от „Атомстройекспорт” казват, че са се обърнали към съда заради неспазване от страна на НЕК на графика на плащания. „В противен случай към нас могат да бъдат предявени претенции от руските фискални служби заради непредприети мерки за изискването на приходи от дейност зад граница, за която се плащат данъци в бюджета”, посочват от руската компания. Работата е в това, че част от дейностите по „Белене” са били извършвани със средства от получени заеми, поискани от „Атомстройекспорт” по молба на българската страна. Източник от „Росатом” посочва, че по-рано НЕК се е разплащала редовно - общо са изплатени около 400 милиона евро, но след това компанията е започнала да обяснява, че има финансови затруднения, след което „Атомстройекспорт” взима кредита. Руската компания е взела решение да се обърне към съда, след като българската страна е помолила за поредната отсрочка.

Договорът за строителството на АЕЦ „Белене” бе подписан между „Атомстройекспорт” и НЕК през 2008 година по време на лявоцентристкото правителство на Сергей Станишев. Но след идването на власт в България на новата дясна партия ГЕРБ на Бойко Борисов проектът забоксува. Москва и София дълго спореха за цената и условията за реализацията на проекта за строителството на атомната електроцентрала. „Росатом” предложи цена от 6,3 милиарда евро, която според държавната корпорация, е най-ниската възможна. Българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков определи предложената цена като „неприемлива”.

В началото на април „Атомстройекспорт” и НЕК подписаха 12-о допълнение към договора, което предполагаше, че до 1 юли компаниите ще подготвят ЕРС-договор за „Белене”. Но това не се случи. Междувременно София сключи договор с HSBC, която трябва да направи финансов анализ на проекта, за да бъде решена неговата съдба. В началото на юли НЕК и „Атомстройекспорт” подписаха 13-о допълнение, с което отложиха подписването на договора до 1 октомври. Вицепрезидентът на „Атомстройекспорт” Генадий Тепкян, който отговаря за проекта, през юни заяви, че ако строителството не започне до 1 март 2012 година, то никога няма да започне.

На фона на изострянето на конфликта с България заради „Белене” източници от „Росатом” твърдяха, че в случай на срив на проекта „Атомстройекспорт” може да поиска от НЕК компенсация на неустойки в размер до 1 милиард евро. Източник от „Росатом” потвърди, че има възможност за нови искове, но предполага, че най-вероятно това няма да се случи до 1 октомври.

Текущите претенции може да бъдат решени по-мирен път. Според информирани източници страните водят преговори за погасяването на задълженията.

Според главния редактор на независимото издание „АтомИнфо” Александър Уваров искът може да бъде разглеждан като „напомняне на българската страна за това, че забавянето носи финансови загуби за „Росатом”, а проектът не трябва да се бави до безкрайност”.

Но от „Атомстройекспорт” твърдят, че „случилото се не трябва да се разглежда като мярка за оказване на натиск с цел ускоряването на взимането на решения”. /Коммерсантъ