Насрочената за 28 ноември във Вашингтон среща на високо равнище САЩ-ЕС минава, без преувеличение, в един съдбоносен за участниците момент. Темата продължава наблюдателят Пьотър Искендеров.

Съгласно свидетелство на вашингтонски източници на британската агенция „Ройтерс”, президентът Барак Обама „ще натисне европейските чиновници” начело с председателя на Съвета на Европа Херман Ван Ромпей с цел „те окончателно да уредят кризата със своя суверенен дълг”. Причината е крайно проста: кризата с дълговете „става основен главобол за президентските избори в САЩ през 2012 година” – свидетелства „Ройтерс”.

Защо ли администрацията на Барак Обама е толкова загрижена от положението в „зоната на еврото”? Защото тя спомага за укрепване на американската валута – долара – като лишава Федералната резервна система на САЩ от възможността да играе на слабостта на курса. Защото силният долар не е толкова голямо благо за американската икономика. Не случайно успоредно с това Вашингтон натиска и Китай, който е главен държател на американски ценни книжа, с искането да промени курса на юаня в изгодна за САЩ насока. Теоретично Китай и Европейският съюз могат да срутят американската икономика. Не е за учудване, че Барак Обама не иска да превръща своя електорат в заложник на вероломните европейци и китайци. Именно с това, а не с грижата за кесиите на гърци, италианци, испанци и други европейски данъкоплатци, се обяснява лумналата у американците грижа за еврозоната.

А и самата финансово-икономическа криза дойде в Европа точно от САЩ – напомни в интервю за "Гласът на Русия" експертът в областта на сравнителната политология на Московския държавен институт за международни отношения към МВнР на Руската Федерация Елена Пономарьова:

- В понятието „преодоляване на кризата” влиза и уреждането на ситуациите, възникнали в отделни страни. Дори повече, именно постоянно възникващите огнища в края на краищата довеждат до ново нарастване на общата нестабилност. А самата криза в редиците на Европейския съюз до голяма степен е свързана с опита на Брюксел да реализира прекалено амбициозните и скъпи геополитически проекти на Балканите, на постсъветското пространство, в Северна Африка, в Близкия Изток. А тези проекти са били, казано другояче, настойчиво „препоръчани” на европейците откъм другия бряг на океана.

Както показва практиката, САЩ виждат в Европа преди всичко средство за задоволяване на геополитическите си амбиции и метод за решаване на собствени проблеми.