The Economist
Можем да разберем тяхното самодоволство. В ранните часове на 27 октомври, след маратонски преговори, лидерите на еврозоната се споразумяха за „цялостен пакет” за излизане от кризата, терзаеща еврозоната от почти две години. Те подсилиха фонда, предназначен за подпомагане на закъсалите страни-членки, изготвиха план за възстановяване на европейските банки, радикално намалиха нивото на гръцкия дълг и изготвиха някои начина за полагане на основите за управляване на еврото. След лято, засенчено от заплахата от финансов срив, политиците показаха на пазарите кой е шефът.
И въпреки това, на дневна светлина дупките в спасителния план са лесни за забелязване. Схемата е объркана и неубедителна. Объркана, защото финансовите й механизми са прекалено сложни и уязвими за непредвидени последствия. Неубедителна, защото липсват прекалено много детайли и в своето ядро схемата няма капацитета да опази еврото.
Това е третият цялостен пакет за еврозоната от началото на годината и най-вероятно няма да бъде последният.
Думите са евтини…
Най-значителното постижение на срещата на върха беше договорката за опрощаване на гръцкия дълг в ръцете на частния сектор с 50 %. Но основна част от опрощаването за Гърция трябва да бъде изграждането на защита около тежко задлъжнелите, но платежоспособни страни, каквато е Италия. Това е единственият начин за възстановяване на доверието в пазарите и за защитаване на банките, което да гарантира, че те ще могат отново да отпускат кредити.
За съжаление защитата на еврозоната е най-слабата част от сделката. Основният спасителен фонд, Европейският механизъм за финансова стабилност, не разполага с достатъчно средства, за да устои на атака срещу Италия и Испания. Германия и Европейската централна банка изключиха единственият източник на неограничена подкрепа – самата ЕЦБ. Северните кредитиращи правителства от еврозоната отказаха да сложат още пари в кошницата.
Вместо това те измислиха два начина за разтягане на механизма. Единият е фондът да бъде използван за застраховане на първите загуби, ако някои от новите облигации не бъдат покрити. На теория подобно „кредитно подсилване” може да увеличи силата на фонда няколко пъти. Но на практика едва ли ще постигне много. Пазарите с облигации може да станат подозрителни спрямо гаранции, дадени от страни, които също биха били уязвими, ако твърде задлъжнелите им съседи паднат в пропастта.
Според втория начин фондът ще създаде набор от специални целеви механизми, финансирани от други инвеститори. Отново има причини да се съмняваме, че това ще сработи. Всеки механизъм изглежда насочен към конкретна страна, така че рискът не е разпределен. И защо им е на Китай и Бразилия да инвестират много в тях, когато Германия се въздържа да сложи още пари?
Обединени, тези схеми трябва да разширят стойността на механизма до 1 трлн. евро или повече. Тъжното е, че това е повече пожелание, отколкото предсказание. И тъй като механизмът понася първите загуби, неговият капитал е далеч по застрашен да бъде заличен, отколкото при програма за заеми. Това може да засегне Франция, която финансира фонда и наскоро водещият й рейтинг от ААА беше застрашен. Тъй като механизмът зависи частично от Франция за собствения си рейтинг, занижаване за Франция може да го подкопае точно когато фондът е най-необходим.
Основите на защитата може да са твърде плитки, но пък планът за банките е прекалено дълбок. До края на юни 2012 г. банките трябва да имат резервен капитал от 9 % от активите. По принцип това е похвално. Но ако банките имат месеци за постигане на целта си, те могат да избегнат пускането на нови акции, което ще разреди деловете на акционерите, и вместо това да стигнат до търсеното съотношение, намалявайки активите си. Това би бил ужасен изход – ограничавайки достъпа до кредити в Европа, кризата ще бъде влошена.
…но не може да се довериш на нищо
Европа стигна до това положение, защото германските политици са убедени, че без натиск от пазарите закъсалите икономики от еврозоната ще се отпуснат в усилията си за реформи. Въпреки списък от обещания, представени на срещата от италианския премиер Силвио Берлускони, Германия има основания да се притеснява. Но тя трябва да се съсредоточи върху институционалните начини за дисциплиниране на разпуснатите правителства, а не върху лишаването на спасителния фонд от средства. А сегашния си вид, сделката в най-добрия случай разрешава кризата с еврото, в най-лошия случай, ще я задълбочи. Когато недостатъците на всеки от компонентите, опасенията на инвеститорите със сигурност ще се върнат, лихвите по кредитирането на страните ще скочат и проблемите с финансирането на банките ще се завърнат.
Отново ще надвисне катастрофа. И отново накрая ЕЦБ ще я отклони. За щастие Марио Драги, бъдещият управител на ЕЦБ, даде да се разбере, че осъзнава, че това е работата му. Но тук се крие и трагедията на тази среща. Обещание от ЕЦБ за непрекъсната подкрепа за платежоспособните правителства щеше да има много по-добри шансове да разреши кризата преди месеци, и си остава най-добрият вариант в момента.
На тази среща на върха европейските лидери се надяваха да докажат, че тяхната решимост да подкрепят еврото е по-голяма от капацитета на пазарите да залагат против единната валута. Въпреки всички потупвания по рамото и смели думи, лидерите още веднъж се провалиха. Ще има още кризи, както и още срещи. И до момента, в който намерят решение, което действително работи, цената ще е скочила още повече.