Renaud Girard, Le Figaro
Либия окончателно се освободи от Муамар Кадафи, но сега трябва да направи всичко възможно, за да избегне иракския сценарий от пролетта на 2003 г. и да не бъде обхваната от хаос и анархия.

С помощта на НАТО, Преходният национален съвет пое военния контрол над цялата либийска територия и обедини Киренайка с Триполитания. Но сега ПНС трябва, без да губи излишно време, да премине към политическата фаза на борбата.
Пред ООН лидерите на ПНС Мустафа Абдул Джалил и Махмуд Джибрил обещаха тържествено, че ще превърнат Либия в демократична, модерна и отворена към света държава, която спазва Всеобщата декларация за правата на човека. Първата задача, с която ПНС трябва да се захване незабавно, е възстановяването на сигурността на цялата територия на Либия. Относително спокойствие цари в Бенгази. Но в Триполи, по-специално в квартала Абу Салим, неотдавна имаше наказателни операции, чиито цели не бяха много ясни и които бяха извършени под претекст да бъдат арестувани привърженици на Кадафи. Заради риска да загуби признанието на Запада и на Арабската лига, на което се радва сега, ПНС е длъжен да сложи край на произвола на бунтовническите групи, да защити либийските граждани с по-тъмна кожа, да забрани всякакво жестоко и дивашко прочистване. Или казано накратко, ПНС трябва да направи така, че да възтържествува духът на справедливостта и помирението, а не духът на реваншизма и преследването.
Либия не може да си позволи лукса да изпадне в период на хаос и анархия, каквито Ирак преживя през пролетта на 2003 г. Ето защо ПНС трябва спешно да интегрира всички бунтовнически групи в националната армия и полиция. Уволняването на хората от предишния режим обаче ще бъде кардинална грешка. Подобна грешка беше допусната от американците в Ирак, когато те разпуснаха армията и партията на Саддам Хюсеин Баас.
Втората най-спешна задача за ПНС е да прибере оръжията на либийската армия, които бяха плячкосани при разграбването на оръжейните складове на бившия режим. Това е необходимо не само, за да се избегне рискът тези оръжия да се озоват в ръцете на Ал Каида на ислямския Магреб, но и за да се гарантира, че неизбежните бъдещи препирни в Либия няма да се превърнат в кървави бани. На всеки бунтовнически боец трябва да се предложи една единствена алтернатива: или да стане част от някоя от държавните структури, като предаде оръжието си, или да предаде оръжието си и да се върне към живота си на цивилен либиец.
Друга важна задача, с която трябва да се заеме ПНС, е да изправи на крака цивилната администрация и да реформира националната петролна компания, така че те да са едновременно ефикасни и некорумпирани. Председателят на ПНС сам призна, че последните петролни пратки са станали повод за изплащането на тайни комисионни. Точно в тази област Западът може да окаже ключово важна помощ. Либийците имат нужда от технически съвети за ръководене на министерствата си и на петролния сектор, за да може да бъдат установени прозрачни процедури при продажбите и търговете. Такива процедури не съществуваха при режима на Кадафи.
И най-накрая ПНС обеща да организира през идните осем месеца общи избори, за да избере конституционно събрание, което да изготви бъдещата конституция на страната. И тук също западните страни могат да окажат техническа помощ на либийците.
Но дали няма опасност ислямизмът да се възцари в Либия? Този риск не е чак толкова голям, защото повечето от либийците са маликити - най-умереното крило на исляма. Освен това повечето либийци се чувстват преди всичко средиземноморци и подкрепят идеята страната им да се отвори към чужбина.
Изтребителите на НАТО, участвали в либийската мисия, са на път да се върнат в хангарите си и сега в Либия на ход са дипломатите. Ще им трябва много голяма вещина, ловкост, желание да се ангажират с извършването на промените, и не на последно място - голямо търпение. /БТА
Libye : la feuille de route du CNT vers la paix
www.lefigaro.fr/international/2011/10/2 ... a-paix.php