BBC
Гръцкото правителство сигурно се чувства като древните спартанци – малцинство и под атака. Но вместо 300 спартанци да се изправят срещу над един милион персийци, в тази битка Гърция има нови врагове – ЕС и МВФ.
Сегашната битка се води с много по-сложни оръжия от мечовете и стрелите.
Оръжията в тази война са антикризисните мерки, политиката за намаляване на разходите и увеличаване на приходите, за която ЕС и МВФ настояват Гърция да продължи да изпълнява, за да получава траншовете от съгласуваната финансова помощ на стойност 110 милиарда евро.
„Удрят много дълбоко в гръцкото правителство и гръцката икономика. Те режат плътта и Гърция умира от своите рани”, посочва Янис Варуфакис, професор по икономика в университета в Атина.
Въпреки обществената съпротива, гръцкият парламент одобри икономии в размер на 30 милиарда евро през май 2010 година и още 28 милиарда евро през юни тази година.
Освен това властите обещаха да съберат допълнително 50 милиарда евро чрез програма за масова приватизация до 2015 година.
Проблемът е, че ЕС и МВФ продължават да обвиняват гръцкото правителство, че се бави и не изпълнява цялостно и бързо съгласуваните мерки за съкращаване на разходите.
В момента се бави отпускането на следващия транш от 8 милиарда евро, средства спешно нужни на Гърция. Ако парите не дойдат до 10 октомври, гръцкото правителство няма да има средства, за да плати на държавните служители и на пенсионерите. Може да последва невъзможност да се изпълняват плащанията по външните задължения, което ще тласне еврозоната в още по-дълбока криза.
Въпросът за приватизация засега е най-нерешен – Гърция изостава от графика. До момента единствената приватизационна схема, изпълнена от правителството е продажбата на 10% от акциите на мобилния оператор ОТЕ на „Дойче телеком” за 400 милиона евро.
Що се отнася до увеличаването на данъчната събираемост, правителството прие множество мерки. Сред тях са повишаване на ДДС, по-високи данъци върху доходите на богатите и нов данък върху недвижимото имущество.
Все още правителството обаче, не може да се справи с големия дял на данъчните нарушения и неефективната система за събирането на налозите.
Николас Травлос, преподавател по икономика, посочва: „Политическата цена е твърде висока за правителството, за да вземе решения. Има съпротива в самата управляваща партия. За правителството е трудно да приложи мерки – бюрокрацията е толкова голяма, че не може да се вземат решения, няма кой да направи финалната стъпка”.
В защита на Гърция трябва да се каже, че влошаването на състоянието на икономиката прави изпълнението на мерките за съкращаване на разходите още по-трудно.
Мерките на правителството срещат сериозна съпротива в цялата страна. Според МВФ гръцката икономика ще се свие с 5,5% през тази година, а нивото на безработицата в Гърция е 16%.
Продължаването на рецесията означава по-ниски данъчни приходи и повече средства за помощи за безработица.
Докато гръцкото правителство продължава с мерките за съкращаване на разходите, то рискува да влоши ситуацията, създавайки порочен кръг.
„Гръцкото правителство сключи споразумение с ЕС и МВФ, което не може да изпълни. Атина не може да го изпълни изцяло, това е политически невъзможно и икономически нараняващо”, посочва Матина Стевис, кореспондент на гръцкия вестник „Елефтеротипия” в Лондон.
Според нея най-вероятно Гърция ще получи следващия заем в последната минута.
„Не защото Гърция е изпълнила целите, а защото системата на еврото все още не е готова да се справи с това страната да обяви невъзможност да изпълнява плащанията по своя дълг. Истинският въпрос е какво ще се случи с останалата част на Европа. Нужна е огромна промяна, за да се решат структурните проблеми на еврозоната и слабостта на европейските банки”, коментира Стевис.