Основна характеристика на изборите е, че техният изход е неизвестен. В Русия обаче всеки знае, че премиерът Владимир Путин ще бъде избран за президент на 4 март. И то не защото е толкова зашеметяващо харесван, а защото подкрепата за него ще бъде придружена от мощна смесица от изборни машинации и възпрепятстване на всички надеждни алтернативни кандидати.

Вместо преди изборите, неизвестността ще дойде след тях, коментира в своя статия списание “Икономист”. Събитията от последните няколко месеца показаха, че Путин не може да управлява страната безкрайно дълго. Началото на края в неговото управление започна. Дали краят ще бъде добър или лош, това зависи изцяло от Путин.

Ако все пак Путин избере пътя на реформите, той би могъл да започне с обещание да не се кандидатира отново през 2018 година и с предложение за провеждането на нови парламентарни избори. Би могъл да осигури върховенството на закона и да реформира икономиката, както всъщност обеща в поредица от статии, подобни на предизборен манифест. Би могъл и да възстанови свободното избиране на регионалните губернатори като стъпка към по-голяма децентрализация на властта. Би могъл да освободи бившия директор на петролната компания „Юкос” - Михаил Ходорковски, който беше изпратен в затвора. А вместо своята пионка Медведев, би могъл да избере за премиер някой с относително либерални разбирания, например бившия финансов министър Алексей Кудрин, който се опита да привлече протестиращите.