Български Русский English
Нако Минчев: Българските земеделски производители са сред най-големите потърпевши от санкционната война на Запада срещу Русия
Понеделник, 27 Юли 2015г. 17:40ч.

Нако Минчев: Българските земеделски производители са сред най-големите потърпевши от санкционната война на Запада срещу РусияНако МИНЧЕВ

Както е известно, в отговор на наложените и от САЩ и Европейския съюз санкции заради събитията в Украйна, Русия въведе контрасанкции, забранявайки вноса на редица стоки от държавите-членки на ЕС. Така например руската служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол (Росселхознадзор) наложи забрана за вноса на плодове и зеленчуци от Полша. Формално тя се обяснява с нарушаване на изискванията за сертификация, както и заради открити карантинни обекти в полската продукция.

Полша е най-големият износител на ябълки в света и основен доставчик за руския пазар (50% от ябълките там доскоро идваха именно от тази страна). Полските плодове и зеленчуци в руските магазини бяха, съответно, 3-4% и 15% от предлаганите според годишното време и реколтата. След спирането на вноса им, те бяха заменени с увеличаване на дела на руската продукция, както и на вноса от Азербайджан, Беларус, Сърбия, Израел, Турция, Аржентина, Бразилия, Иран, Китай и Таджикистан.

Сред страничните последици от това беше масовият внос на дъмпингови цени на полски плодове и зеленчуци на българския пазар, което допълнително съсипва родното ни селско стопанство, което и без това пострада сериозно от решението на правителството ни да подкрепи безумната санкционна война на Вашингтон и Брюксел срещу Москва.

Кризата в Украйна просто изхвърля българските износители, които току-що бяха започнали да разширяват пазарното си поле в постсъветското пространство и особено в Русия. Така например, според зам.председателят на УС на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) Георги Минчев, само загубите на една от българските фирми, изнасящи малини и къпини за Русия, са достигнали 10 млн. евро, а друга - изнасяща нектарини праскови и круши, е загубила 7 млн. евро. И това са само две фирми. А какво се случва с другите по-сериозни обеми от продукция в този сектор?

На практика, България няма къде да изнася прираста на производството, заложен в инвестициите, направени в този сектор на селското ни стопанство.

Както посочва в тази връзка Георги Минчев: "Понеже руският пазар се затваря санкционно, не по пазарни, а по политически и административни прицини, ние получаваме като рикошет отразена взривна вълна, която идва от удара по големите селскостопански производители от Запад".

Така на българския пазар на дъмпингови цени и на ликвидационна стойност се появяват огромни количества стокови остатъци от ЕС – домати, картофи и ябълки от Полша, лук от Германия и т.н. Във въпросните страни от Съюза има свръхпроизводство, което се насочва към нашия пазар.

Това е още един сериозен вторичен удар върху върху българските производители на плодове и зеленчуци. През последните 3-4 години те направиха доста инвестиции, непрекъснато имаха ръст на продажбите в Русия и страните от постсъветското пространство. Сега те не само няма да могат да реализират продажби за близо 20 млн. евро, но ще се наложи да понесат и допълнителен финансов удар, защото зад този износ стоят дълготрайни инвестиции, за които се очакваше да носят дивиденти в течение на десетилетия.

В същото време на традицинния роден пазар идват стоки на ликвидационна стойност, което няма да позволи на българските производители на пресни плодове и зеленчуци да запазят дори 50%-ов дял на вътрешния пазар. Продажбите им на него ще паднат дори под 50%. И когато след няколко години в глобален план ситуацията в търговията повече или по-малко се нормализира, т.е. бъде сложен край на сегашната "война на санкциите", българските земеделски производители и търговци вече ще бъдат фалирали.

Cанкциите имат за България още една негативна страна. Голяма част от селскостопанската продукция на страните от ЕС, която по-рано била предназначена за износ в Русия, след въвеждането на санкциите се пренасочва към други страни, в това число и България. В Полша например, в складовете се намират над 1 млн. тона ябълки, които не могат да бъдат пласирани. Още през есента на 2014 в българските магазини можеха да се видят в продажба полски ябълки, чиято цена подбива тази на българските. Т.е. наблюдаваме дъмпинг на цените, резултатът от който пак ще бъде в графата "невидими загуби".

Аналогично се очаква и тази есен цената на българските ябълки да падне, защото силният натиск на евтините ябълки от Полша, които са силно субсидирани от държавата, ще продължи. Както посочва пред Радио Дарик Красимир Кунчев, производител на плодове и зеленчуци от село Трилистник, появата на полските ябълки още миналата година е принудила българските производители да свалят цените с поне 30%, което на практика ги обрича на фалит.

Основният въпрос на този фон е, защо българското правителство все още не е поставило с необходимата твърдост въпроса за осъществявания от Полша дъмпинг на селскостопански стоки пред съответните органи на Европейския съюз, включително по време на последното посещение на еврокомисаря по земеделието Фил Хоган в София и разговорите му с премиера Бойко Борисов по темата.

 

Реклама