Наблюдателят Михаил Ростовски смята, че Европа едва ли ще избегне нова надпревара във въоръженията. Един милиард долара за засилване на американското военно присъствие в Европа не е дреболия дори за американския отбранителен бюджет.

Но изглежда, че този милиард ще е само първата лястовичка. След пауза от две и нещо десетилетия в Европа се връща едно такова вече позабравено явление, като надпреварата във въоръженията. До началото на политическата криза в Украйна НАТО приличаше на организация, която значително е изгубила своето „очарование“. Но никой и не мислеше да я разпуска. Напротив, планираше се по-нататъшно разширяване на границите й в източна посока. Смисълът обаче на всеки военен съюз е в наличието на някакъв външен враг. И точно с това НАТО имаше проблеми допреди броени месеци, затова пък сега ги няма.

Провокирал насилствен държавен преврат в Украйна, Западът отвори „сандъка на Пандора“. Европейският континент се напълни с тълпи от призраци – различни политически предразсъдъци, които изглеждаше, че са измрели отдавна.

Защо Москва прие решението за връщане на Крим в състава на Руската Федерация? Защо ли руските лидери се решиха на тази крачка, разбирайки високата политическа, икономическа и психологическа цена?

От гледна точка на Кремъл, това решение е чисто отбранително. Москва стигна до извода, че ако нищо не се предприеме сега, тогава в близко бъдеще Крим би се превърнал в един от клоновете на украинската гражданка война, или в част от „зона таза отговорност“ на Северноатлантическия алианс.

Абсолютното мнозинство граждани на Руската Федерация не се нуждаят да ги убеждават в правилността на тази логика. Но положението на Запад е съвсем друго. Жителите на Европейския съюз просто не знаят онова, което за нас е нещо очевидно. Буквално е невъзможно да им се обясни, че в СССР административните граници между съюзните републики бяха чиста условност, които понякога се преместваха по капризите на един или друг ръководител.

От гледна точка на нашите европейски съседи, смисълът на събитията в Крим е следния: Русия използвала тежкото положение, в което се оказала независимата украинска държава, и откъснала от нея един солиден дял територия. И къде са гаранциите, че Москва ще се задоволи с Крим и няма да тръгне по-нататък?

Вашингтон само приветства този маниер на мислене на европейците. От гледна точка на американския политически елит, поведението на Русия в украинската криза било непростително, защото американците са свикнали, че само те имат монопол да променят правилата на международната политика. Съгласно американската логика, Русия следва безропотно да наблюдава, как я стискат в пръстен. Вашингтонските политици искрено не разбират, защо Москва се отказва от тази линия на поведение. Те са сигурни, че с това ние сме искали само добро за руснаците! Ние искахме да ги направим част от „новия щастлив свят“, където всички живеят по наши правила. А те отхвърлят протегната ни ръка. Е, тогава ще им го върнем!

И ето че НАТО излиза от заспалото си състояние. Алиансът получава нов смисъл на живота: идеята за сдържане на Русия. Но Русия няма нужда да бъде сдържана. С Русия е по-добре да се сключват договори и да се сътрудничи. Прекрасно разбирам, че тези фрази са станали банални, но колко хора в Украйна не биха загинали, ако западните политици биха оценили ставащото поне малко по-трезво?

Европа не се нуждае от нова оръжейна надпревара, но не вярвам, че това ще бъде спряно изцяло. Сега обаче е актуална задачата да се минимизира размахът на тази надпревара. За целта преди всичко следва да се сложи край на кървавото побоище в Украйна.

Геополитическите игри са нещо крайно увлекателно. Но Западът малко „попрекали“ в Украйна и в резултат имаме зашеметяващо количество проблеми, които могат да бъдат решени само съвместно от Украйна, Запада и Русия.

И да ме сметнете за неизправим оптимист, но искам да вярвам, че такова едно съвместно решение скоро ще се премести от сферата на пожеланията в реалността. Искам да се надявам, че в процеса на това съвместно решение желанието на Запада да засилва надпреварата във въоръженията ще стане по-слабо.

Америка няма ли къде да вложи този милиард долари? Мога да ги посъветвам: нека ги пуснат за възстановяване на разрушаваните сега при горещата подкрепа на Вашингтон Донецк и Луганск. За Европа от това ще има повече полза, отколкото от плановете на Барак Обама да засили американското военно присъствие в Европа.