Независимая газета
На срещата Русия-НАТО, която ще се проведе след седмица в Лисабон, се планира подписването на няколко важни документа, свидетелстващи за сближаването на позициите на Москва и Брюксел по много остри геополитически въпроси. В това число за ПРО, за доставките в Афганистан на руско оръжие и военна техника, съвместната борба с производството и трафика на наркотици, заплахи не само за Централна Азия и Русия, но и за цяла Европа, както и за „обратния транзит” – възможността страните от Алианса да изтеглят своето оборудване, военна техника и хора от Афганистан не през извънредно рискованите маршрути в Пакистан, а през Русия. Специалисти твърдят, че това споразумение ще донесе на руската икономика прилични суми в долари и евро. Става дума за милиони долари всеки месец.

Изгодно ли е това за Русия? Отговорът е еднозначен – да. И въпросът не е само в парите, които може да постъпят в държавния бюджет. Въпреки че тези средства няма да са излишни. Друго е по-важно – Русия и НАТО ще продължават да укрепват сътрудничеството си по такива важни за всички проблеми, като борбата с международния тероризъм, разпространението на наркотици и ракетни технологии, нелегалната имиграция. А ако успеят да се договорят за съвместна работа по общоевропейска система за противоракетна отбрана, то няма да се разчита само на американската бойна техника, но и на продуктивността на руския военнопромишлен комплекс, а и в това направление е трудно да се надцени или по-скоро да се недооцени руската „добавена стойност”. Струва си поне заради това, че руските въоръжения ще бъдат по достойнство оценени и приети в Европа, където днес пътят им незнайно защо е препречен.
Трябва да се признае, че в перспективата за подобряване на отношенията между Русия и НАТО не всичко е толкова лесно и очевидно, както може да се окаже на пръв поглед. И проблемът с териториалната система на ПРО тук е сред основните причини. Все още не е ясно Брюксел с каква конфигурация иска да строи тази система, срещу какви конкретни заплахи и каква роля ще получи Москва, и кога ще се взима решение за прекратяване на полета на чужди ракети или други въздушни цели. Ако Русия не получи по този въпрос равен статут с всички останали страни от Алианса, то споразумението може да се окаже само информационен-пропаганден шум.
Съществува и въпросът за сътрудничеството в Афганистан. Някои влиятелни западни медии безсрамно пишат, че Москва трябва по-активно да бъде включена в афганистанските проблеми, даже й предлагат да се включи в съвместна военна операция за стабилизиране на ситуацията в централноазиатската страна, за да може в последствие Русия да смени Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ) и САЩ. Но няма никакъв смисъл в това руската армия да поема подобна роля. Да се помага на Алианса извън територията на Афганистан е едно нещо, да се излагат руските военнослужещи пред куршумите на „Ал Кайда” и талибаните – няма да стане. Руските генерали някога предупреждаваха своите колеги от НАТО, че войната в Афганистан няма да приключи добре.
Между другото, за неуспехите. В руското министерство на отбраната смятат, че споразумението за „обратния транзит” в перспектива трябва да стане за НАТО и САЩ път за изтегляне от Афганистан. Не е задължително, както обещават във Вашингтон, това да стане до края на 2011 година, може да има забавяне от година-две, но ще се наложи. Разбира се, най-добре е това да стане не под прикритието на Русия, а на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), който играе съществена роля в страните от Централна Азия, граничещи с Афганистан. Но все пак НАТО трябва да се реши на сътрудничество с ОКДС. Да се надяваме, че това ще стане скоро след срещата в Лисабон.