Agence France-Presse
Изхвърлете Гърция от еврозоната и спасете страната и единната европейска валута, настояват някои анализатори. Но други предупреждават, че подобно радикално решение може да представлява заплаха за целия валутен съюз.
Когато гръцкият премиер Георгиос Папандреу изпита търпението на своите европейски колеги като заплаши с референдум за дълговото спасяване, водещи политици директно казаха на Атина да избере между еврото и раздялата.
Въпреки че Папандреу отстъпи, неговата болна страна остава под заплаха и под натиск да продължи с болезнените мерки за съкращаване на разходите на фона на тежката рецесия. Притисната от над 350 милиарда евро дълг, представляващи 160% от БВП, Гърция е далече от това да избяга от опасността за деструктивен фалит и срамен изход от еврозоната, а възможно и от ЕС.
Водещи икономисти, като професорът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини и Ханс-Вернер Зин, ръководител на германския икономически изследователски институт „Ифо”, настояват, че раздялата е най-доброто възможно решение, за да може Атина да избегне хаоса.
Като се откаже от еврото и се върне към драхмата, Гърция може да обезцени валутата си, като по този начин възстанови платежоспособността, конкурентоспособността и икономическия ръст, дори и това да означава банките да платят тежката цена.
Но елиминирането на най-слабото звено в еврозоната няма да защити неустойчивите икономики като Италия и Испания от безмилостните пазари, които залагат на тяхната финансова смърт, казват други експерти.
„Смятам, че би било абсолютно катастрофално, отчасти, тъй като няма механизъм за подобно излизане”, посочва Сони Капур, изпълнителен директор на изследователския център „Re-Define”.

„Не мога да видя нищо положително от това. Въпросът просто ще се премести към това кое е следващото слабо звено”, казва той.
Изхвърлянето на Гърция от еврозоната може да предизвика паническо изтегляне на пари от банките, като гърците ще се наредят на опашка, за да изтеглят и последното евро преди да се превърне в обезценена драхма, посочват анализатори.
Тогава инвеститорите ще изгубят доверие и в другите страни в еврозоната, тъй като това ще отвори възможност и за тяхното напускане на зоната на единната валута.
„В най-лошия случай може да започне масово изтегляне на пари от банките и в Италия, което да кулминира в дългова и банкова криза, която ще бъде твърде голяма”, казва Золт Дарвас, икономически експерт от института „Брюгел”.
Италия, третата най-голяма икономика в еврозоната, през последните седмици усеща последиците от съмненията на инвеститорите в решимостта на премиера Силвио Берлускони да изпълни тежките мерките за съкращаване на разходите.
Анализатори предупредиха, че след като спаси Гърция, Ирландия и Португалия, ЕС не разполага с достатъчно възможности, за да спаси такива големи икономики като Италия и Испания.
Спасителният пакет, който Папандреу искаше да подложи на всенародно гласуване, беше съгласуван през миналата седмица от европейските лидери, за да предотврати катастрофално заразяване чрез увеличаване на спасителния фонд за еврозоната и да предостави на Гърция нова помощ от 230 милиарда евро.
„Защо подкрепяхме Гърция до момента? Със сигурност не беше по филантропски причини, а тъй като има извънредно връзки между страните от еврозоната”, казва Филип Бросар, ръководител на компанията за икономически изследвания „Макрорама”.
„Можем да сме доволни да кажем да се отървем от гръцкия проблем, но този сценарий е твърде скъпоструващ за всички, преди всичко за Италия”, посочва Бросар.