Български Русский English
Полето на битката е еврозоната
Сряда, 21 Септември 2011г. 14:45ч.

Международният валутен фонд направи необикновено рязко предупреждение по адрес на центровете на световната икономика. Финансовите пазари, според експерти, са застрашени от падане, глобалната търговия може да бъде парализирана, САЩ и еврозоната са пред прага на депресия, в праговите страни се забавя икономическият растеж. Ролята на „спусък” в механизма на новата криза може да изиграе именно европейският валутен съюз, който се нуждае от реформиране.

Ръководителят на Централната банка на Германия Йенс Вайдман смята, че коренът на злото е в игнорирането на нормите и правилата, действащи в рамките на валутния съюз. Щефан Хомбург, професор по икономика от Хановерския университет, е изцяло солидарен с тази оценка и смята разпадането на еврозоната за въпрос на време. Днешната дългова криза е разплата за политическите грешки, допуснати при формирането на еврозоната. В това е убеден известният френски икономист Жак Сапир. Единственият изход от кризата, според него, е в отказа от единната валута. Той смята, че ситуацията с мудната криза в еврозоната е изгодна на американците, защото сдържа развитието на икономиката на европейските страни.

Академик Александър Некипелов също вижда всички основания за тревога по повод перспективите на еврозоната:

- Искам да подчертая: Жак Сапир е много сериозен икономист. Доколкото знам, неговата позиция е в това, че, ако не бъдат предприети сериозни мерки, може да последва процес, подобен на падането на  къща от карти. И затова френският икономист изхожда от възможността да се стесни еврозоната до група страни, създали я първоначално. И с едновременното приемане на строги задължения в бюджетно-финансовата сфера.

Изборът на участниците във валутния пазар не е голям, смята ръководителят на Централната банка на Германия Йенс Вайдман. Или варианта „всеки за себе си”, или модел на дълбока политическа интеграция. Средно няма. Първият вариант едва ли ще задоволи някого: винаги ще успеят да се разотидат. А вторият изисква доста продължителен и тежък процес на промени на европейските договори и националните конституции.

 

източник: http://bulgarian.ruvr.ru/2011/09/21/56504200.html

 

Реклама