Agence France-Presse
Новото правителство от технократи на италианския премиер Марио Монти има „уникална възможност” да реформира мудната икономика и да издърпа страната от ръба на пропастта, но е изправено пред големи политически рискове.
„Това е уникална възможност за Италия за реформи, които не са провеждани през последните години”, казва Марко Вали, икономист от „Уникредит”.
Джанлука Спина, директор на висшето училище по мениджмънт на Миланския политехнически институт, смята, че са предприети действия в правилната посока и кабинетът е съставен от много компетентни хора.
За пенсионната реформа – една от най-чувствителните задачи в списъка на Монти, новият социален министър Елза Форнеро е водещ експерт.
Форнеро най-вероятно ще проведе „резки реформи, а не само разходка в парка”, казва Вали, посочвайки, че пенсионната реформа дълго време е била блокирана от Северната лига, коалиционен партньор в правителството на Силвио Берлускони.
Другото назначение, приветствано от анализаторите, е това на Корадо Пасера, ръководител на банката „Интеза Санпаоло”, който ще бъде начело на новото супер министерство на икономическото развитие, инфраструктурата и транспорта.
Пасера ще има задачата да стимулира анемичния икономически ръст на Италия.
Банкерът познава много добре финансовите пазари, отбелязва Спина.
Назначаването на Антонио Картикала, в момента ръководител на италианската антимонополна служба за държавен секретар на премиера – правейки го дясна ръка на Монти, също се одобрява.
„Но въпросът не е дали тези хора са добри, а дали ще имат подкрепата на парламента”, заяви Спина, след като Монти предупреди, че италианците ще трябва да направят „саможертви”, а ЕС поиска повече бюджетни съкращения.
След като се опита да включи политически представители в кабинета си, за да си гарантира парламентарна подкрепа, Монти бе принуден да се предаде.
„По време на консултациите достигнах до заключението, че невключването на политици в правителството всъщност ще му помогне”, каза той.
68-годишният премиер заяви, че иска правителството му да остане до края на мандата на сегашния парламент през 2013 година и посочи, че това ще бъде гаранция за „способността му да действа решително” и да „обясни на гражданите и на парламента значението на реформите”.
Според Спина Монти ще оцелее единствено, ако реформите, които провежда, са еднакво нехаресвани и от дясно, и от ляво.
„Ако наложи данък върху големите активи, срещу което се противопоставят от дясно, то той ще трябва да съкрати бюджетните разходи или да реформира пенсиите, което не искат левите”, казва анализаторът.
Опасността е, че партиите могат да решат да „дръпнат шалтера на правителството”, ако първоначалните реформи на Монти не успеят да успокоят пазарите.
„Това е най-големият риск, който трябва да се избегне – да помислим, че вече не сме в опасност, ако се проведат някои реформи”, посочва Вали.
Правителството на Монти има и проблем с „народната подкрепа”, казва Спина.
Критици от Северната лига вече обвиниха правителството, че няма демократична подкрепа. Според Спина решението е правителството да проведе реформи, които драстично да намалят привилегиите на политическата класа.
Социологът Джузепе Де Рита предупреждава, че опасността е „улиците да се разбунтуват” и да се появят популистки подстрекатели.