Западът, съдейки по всичко, сам не вярва в успеха на санкциите и продължава да засилва военния натиск върху Техеран. По думите на ръководителя на Комитета на руската държавна дума по отбрана адмирал Владимир Комоедов, около Иран се съсредоточават военни групировки на САЩ и НАТО, които разполагат с 450 ракети.

За стабилността не помага и развитието на ситуацията около Сирия. Същият отбор, начело с Вашингтон и присъединилите се арабски съседи на Дамаск упорито се опитват да свалят режима на Башар Асад. И те едва ли ще отстъпят, тъй като действията срещу Сирия и Иран са звена от общия план на Запада, смята военният експерт Виктор Баранец:

- Безспорно, цел номер едно за Запада е Иран. Ако се стигне до истински бойни действия, то основните удари ще паднат върху иранските ядрени обекти и стратегическите му центрове. А що се касае до Сирия, то Западът ще се постарае да блокира възможните удари на сирийските войски.

Обстановката се напряга и от съобщенията за атентати. По-рано тази седмица терористи се опитаха да нападнат израелски дипломати в Тбилиси и Делхи. Властите на Израел обвиниха Иран, а също и ливанската шиитска групировка „Хизбула”, в организацията тези нападения. Освен това, няколко взрива имаше и в Банкок. Властите в Тайланд са стигнали до извода, че атентатите са подготвени от иранци и даже задържаха един от тях. От Техеран отхвърлят всички тези обвинения.

Но ако не е Иран, тогава кой? Както казват древните римляни „quid prodest” - „търси, на кого е изгодно”. Отдавната не е тайна, че много от терористичните групировки сътрудничат много плодотворно с някои специални служби. И защо да не бъдат дадени на световната общност няколко повода,  които да оправдаят нуждата от спешно внедряване на демокрация в определена страна?

От Москва отбелязват, че някои страни могат да разглеждат сегашната ситуация като възможност и цинично да тръгнат по пътя на смяна на правителството в Техеран. Както заявиха от Министерството на външните работи, Русия напълно изключва участието си в такъв сценарий. Световната общност може и трябва да помага за решаването на конфликтите с мирни средства, а не да налага на суверенни страни готови рецепти.