Николай Сурков, Независимая газета
В неделя новите власти в Либия официално обявиха края на гражданската война и дадоха началото на подготовката за избори за Конституционно събрание, които трябва да се проведат след осем месеца. Но преди това те трябва да възстановят реда в страната и да установят контрол над многобройните въоръжени групировки, участвали в свалянето на режима на Муамар Кадафи. Междувременно в Тунис, където се състоя първата народна революция, се проведоха демократични избори, чийто изход ще покаже какви сили може да дойдат на власт в резултат на „арабската пролет”.
Представителите на Преходния национален съвет на Либия (ПНС) обещаха в рамките на един месец да формират ново преходно правителство. То ще управлява страната до президентските избори, които ще се проведат година след свикването на Конституционното събрание. Междувременно ръководителите на ПНС започнаха да освобождават място за новите лидери. В събота своята оставка обяви премиерът в сегашния преходен кабинет Махмуд Джибрил, който по-рано обеща да не участва в работата на демократично избраното правителство.
Победата на революционерите до известна степен беше помрачена от критиките на международната общност заради жестоката разправа с Кадафи и от призивите за провеждането на разследване, както и от бягството на сина на полковника Сейф ал Ислам. Сейф ал Ислам Кадафи може да оглави партизанска борба, която със сигурност ще започне, ако населението реши, че новите либийски власти не изпълняват своите обещания.
Но в момента основната задача на ПНС не е даже ликвидирането на последните огнища на съпротивата и залавянето на оцелелите поддръжници на Кадафи, а разоръжаването на многобройните бунтовнически отряди, които се появиха по време на войната. Вече може да бъдат разграничени най-малко три влиятелни групировки, които ако имат желание, могат да игнорират волята на ПНС. Това са отрядите от Бенгази, Мисрата и Триполи.
Фактическата неконтролируемост на въоръжените групировки вече се прояви, когато ПНС дори не можа да накара бойците от Мисрата да предадат тялото на Кадафи или поне да погребат бившия либийски лидер, както изисква мюсюлманската традиция.
Преди взимането на Сирт и убийството на Кадафи революционните отряди бяха сплотявани от наличието на общ враг, но сега регионалните и идеологическите различия неизбежно ще се проявят.
В случай на междуособици преимуществото ще бъде на страната на ислямистите, които са по-добре подготвени и по-дисциплинирани. Особено голям е делът на ислямистите в отрядите от Мисрата, които няколко месеца отразяваха атаките на правителствените войски.
Освен това новите власти спешно трябва да установят контрол над огромните арсенали, останали след режима на Кадафи. Оръжието не се охранява от никого в складовете, които активно се разграбват от въоръжените групи и местното население.
Ако в Либия все още предстои създаването на условия за началото на демократизация, то в съседен Тунис, откъдето започнаха арабските революции, се състояха избори за преходен парламент – Конституционно събрание, което трябва да назначи правителство и да напише новия основен закон. За 218 депутатски места се бореха 11 000 кандидати от 110 партии.
Първите демократични избори от много години предизвикаха голям интерес. Огромни опашки се извиха пред избирателните секции. Основната борба беше между умерените ислямисти и поддръжниците на светския ред. Ислямистите са представени от забранената по времето на предишния режим партия „Ан Нахда” („Възраждане”), начело с Рашид Гануши, обвинен от предишните власти в тероризъм. Той заяви, че неговата партия е аналог на Партията на справедливостта и развитието на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Наблюдателите смятат, че „Ан Нахда” може да получи до 20% от местата в събранието и нейната група ще бъде най-голяма.
Основните съперници на ислямистите са левите и лявоцентристските партии, които подкрепят продължаването на светските традиции. Сред тях се отличават Прогресивната демократическа партия, партията „Демократичен форум за труд и свобода” и „Модернистката демократична ос”.
Според прогнозите нито една от водещите партии в страната няма да има огромно мнозинство и новото правителство на Тунис ще бъде коалиционно, което означава компромис между ислямистите и поддръжниците на светския ред.
Революция победила, но до триумфа демократии далеко
http://www.ng.ru/world/2011-10-24/8_livia.html