BBC
Лидерите на еврозоната предложиха повече от това, от което се опасяваха инвеститорите, но по малко от това, което биха желали да видят в идеалния случай.
Принципното споразумение, сключено с банките и кредиторите от частния сектор, за това че гръцкото правителство ще върне половината от това, което дължи, бе постигнато в последния момент.
За прогрес се смята и фактът, че 250 милиарда евро, останали в Европейския фонд за финансова стабилност, ще бъдат увеличени четири и дори пет пъти. Френският президент Никола Саркози се надява страни като Китай да се включат в спасяването на държави с огромен дълг като Италия.
Но въпреки че пазарите реагираха положително на новините, в идеалния случай инвеститорите биха желали да видят увеличаване на ресурсите на спасителния фонд поне до 2 трилиона евро и опрощаване на 60% от гръцкия дълг.
Друго жизненоважно нещо, което имаме след срещата, освен разширяването на спасителния фонд за еврозоната и опрощаването на част от дълга на Гърция, е изявлението за това какво лидерите на еврозоната желаят да постигнат. Техническото изпълнение, което ще бъде объркано и сложно, все още предстои.
Има и други две важни развития.
Първото е, че бе потвърдено, че европейските банки ще трябва да наберат 106,4 милиарда евро нов капитал. Гръцките банки трябва да намерят 30 милиарда евро, испанските - 26 милиарда евро, италианските - 15 милиарда евро, френските - 9 милиарда евро и германските банки – 5 милиарда евро.
Но може би, най-важното е изявлението на лидерите на еврозоната за това, че в бъдеще ще има по-строг контрол на бюджетите на страните-членки, интеграция на данъците и налозите и цялостна нова рамка за управлението на зоната на единна европейска валута, включително нова ръководна структура, която ще конкурира механизма за взимането на решения в целия ЕС.
Намесата е ясно забележима - еврозоната повече ще прилича на „супер държава” със страни, които ще останат отвън, включително и Великобритания, които няма да могат да влияят на взимането на европейските икономически решения.