Независимо от действащите вече втора година санкции против Русия, тяхната основна цел за решаване на конфликта в Украйна е далеч от постигане. Затова европейските дипломати трябва да се вслушат към сигналите на Москва и да водят преговори, а не да се въвличат в нова студена война, считат Ник Бъкли и Катрин Хил, коментатори на The Financial Times.

Западните официални лица достигнаха до консенсус, че Владимир Путин „не се намира в пристъп на ярост” и не се стреми да възстанови руската или съветската империя в „буквален смисъл”, считат авторите на публикацията.

Москва обаче се стремяла да разшири „зоната на своя контрол” поне в пределите на бившите съюзни републики, за да си осигури собствената сигурност.

„Такава зона за контрол действително дава на Москва вето на встъпване на бившите съветски републики, като Грузия и Украйна, в НАТО, която Русия третира като доминиран от НАТО враждебен алианс” – отбелязват Бъкли и Хил.

След края на студената война Русия „не бе приветствана в голямото европейско семейство, а Европа и САЩ се възползваха от нейната слабост, за да разширят ЕС и НАТО до прага на Русия”.

При това, Москва „се стреми към фундаментално преразглеждане на общата система за сигурност” на континента, а „процесът на съгласуване между двете страни може да отнеме много време”, твърдят авторите. Те обаче считат, че такова съгласуване ще позволи разрешаване не само на украинската криза, но и ще реши „първоначалните причини за този конфликт” – действията на НАТО поставят под заплаха националната сигурност на Русия.

Освен това Бъкли и Хил са напълно съгласни, че е „необходимо да се разбере, че Русия е опасна точно когато е изолирана”. Затова реториката в стила на студената война няма да доведе до балансиране на интересите на европейския континент.