Владимир Путин каза на Запада, че той няма от какво да се страхува, но конфликтът в Украйна избухна с нова сила. Украинският президент Порошенко предупреди сънародниците си за широкомащабно руско нахлуване. Значително се увеличиха потенциалните сблъсъци между натовски и руски войски. На челните страници в медиите се появиха съобщения за руски бомбардировачи в близост до Великобритания, както и за руска подводница в териториалните води на Финландия. Миналата година НАТО вдига под тревога самолетите си 400 пъти, за да отрази вероятно нахлуване на руската авиация в европейското въздушно пространство.

На този фон би било разумно да направим извода, че основните проблеми на Русия произтичат от Запада. Разбира се, Путин с всички сили се стреми да покаже, че западните санкции по никакъв начин няма да повлияят върху представата му за Русия като велика държава. С действията си той подтиква сканданавските държави да влязат в НАТО и предизвиква тревога в Прибалтика, провеждайки учения в опасна близост до границите й.

Но украинската криза, а и предизвиканото от нея напрежение между Русия и Запада скриват факта, че Москва тихо, но бързо преориентира стратегическата си концепция. И тя прави това не в западна, а в източна посока.

Каква е логиката на Путин за преориентирането на Русия към Азия?

1. Гарантира се икономическо процъфтяване на Русия като ресурсно-енергиен гигант. Путин знае, че в следващите 20 години Индия и Азиатско-Тихоокеанския регион ще имат огромна нужда от нефт и газ. В същите срокове европейските потребители вече ще са диверсифицирали своите енергийни доставки, защото шистовата революция в САЩ ще способства за мощен експортен поток на американски нефт и газ в Европа. Във връзка с това Русия има малко време, за да изтласка конкурентите си, които се стремят да утолят азиатския енергиен глад.
2. Макар във военната доктрина на Москва отдавна да се подчертава необходимостта да се гледа на изток, днес Русия увеличава активността си в Индо-Тихоокеансия регион, в областта на търговията и сигурността. Русия се активизира и в Юго-Източна Азия.
3. Русия смята, че 21 век е азиатски, а Китай ще се превърне в главна движеща сила на промените в регионалния и световния ред. До неотдавна основният въпрос в руско-китайските отношения беше такъв: ще се съгласи ли Москва да бъде в ролята на младши партньор на Пекин. Явно е намерен отговор на този въпрос, при това – положителен.

Да разгледаме внимателно какво прави Путин в Азия.

ГЕОПОЛИТИКА

Налице е широкомащабна модернизация на руския Тихоокеански флот. В следващите 10 години той ще се превърне от най-малкия в най-големия военно-морски актив на Русия. В рамките на военната програма за превъоръжаване на стойност 600 милиарда долара, Тихоокеанският флот ще получи нови атомни подводници и балистични ракети, ударни подводници и кораби. Френските “Мистрали” също ще отпътуват за Владивосток. Освен численото увеличение, Русия се стреми да покаже, че е в състояние да демонстрира военна сила – корабите й много често могат да се видят в Тихия и Индийския океан.

Руско-китайските отношения навлязоха в нова, по-зряла фаза. Сътрудничеството между Москва и Пекин, което често бе критикувано, определяйки го като обширно, но повърхностно, днес се превръща във всестранно. То обхваща сфери в търговията, инвестициите, енергетиката, междуинституционалните взаимоотношения, военната област, сигурността. Проведените неотдавна в Средиземно море руско-китайски военно-морски учения имаха отчасти символичен характер. Само преди няколко години те биха били немислими. Както и щеше да е немислимо маршируването на китайска войска на Червения площад в Деня на победата. Що се отнася до Шанхайската организация за сътрудничество, то Москва там отстъпи пред Китай, който иска ШОС да бъде организация в областта на търговията с енергоресурси, а не военна.

Връзките между Русия и Индия в областта на сигурността нараснаха значително. Около 70 % от индийската военна техника е руско производство. От 2003 г. двете държави провеждат два пъти в годината съвместни военни учения “Индра”. Москва нееднократно кани Индия за пълноправен член на ШОС. Русия сключи с Индия сделка за строителството на 20 ядрени реактора на обща стойност 43 милиарда долара. Отчитайки факта, че Индия в последно време се превърна във важна мишена на търговските и дипломатическите намерения на Австралия, твърде показателно е, че Русия и Индия мислят за общ нефто- и газопровод. Основната сериозна пречка е от къде ще преминават тръбите – през Китай или през Пакистан.

Сътрудничеството на Русия с Юго-Източна Азия също набира сила. Понастоящем Москва има договор за “всестранно стратегическо партньорство” с Виетнам, а Ханой се съгласи да подпише споразумение за свободна търговия с путинския Евразийски съюз. Русия държи самолетите си в базата в Камран. Миналата година Русия и Виетнам се споразумяха да намалят до минимум пречките при влизането на руските кораби във виетнамски води.

Русия ухажва и Тайланд. През март там пристигнаха кораби от ВМФ на Русия, а в момента вървят преговори за строителството на ж.п. линии, за доставка на военни самолети и танкове. Русия се опитва да продаде “Сухой” на Индонезия, а неотдавна даде съгласието си да се включи в споразумение за взаимно преотстъпване на технологии. Обсъждат се и други доставки на оръжие, включително подводници, всъдеходни-амфибии и въртолети.

ЕНЕРГЕТИКА

Русия има намерение да се превърне в крупен играч на азиатските енергийна пазари, където заявка за бъдещ ръст прави Австралия. В Бялата си енергийна книга за 2015 г. Австралия нарича търговията основна база за енергийната си сигурност, а в отчетите на министерството на промишлеността пише, че Австралия към 2025 г. ще се опита да удовлетвори 60 % от растящите потребности на Азия.

В същото време Русия има намерение да удовлетвори на 100 % увеличеното азиатско търсене.

Когато през 2018 г. на базата на сделката за 400 милиарда долара Китай започне да получава руски газ, обемите на търговията ще надхвърлят настоящия импорт на Русия за Германия. Путин се отказа от газопровода “Южен поток” и реши да го прекара през Турция, а това ще позволи на Москва да продава същите обеми природен газ (6.5 милиона тона за година) в ЕС през Гърция, при това ще има възможност да пренасочва газови потоци в Индия и Азия.

Русия се превръща в конкуренция и в търговията с въглища. Тя планира към 2030 година да увеличи добива на въглища четири пъти. Путин строи две нови пристанища на тихоокеанското крайбрежие точно с тази цел – те ще обслужват около 40 милиона тона въглища на година. Във връзка с падането на курса на рублата влиянието на Русия във въглищния пазар се увеличи от 17 % до 35 %.

Дълго време Австралия смяташе Русия за невидим играч в Азия. И това беше оправдано, имайки предвид слабостта на Русия през 1990-те и началото на 2000-та години. Но днес подобна гледна точка вече не е убедителна, особено след като Путин превърна Азия в “национален приоритет” на Русия за 21 век.

Отношението ни към преориентацията на Путин трябва да се базира на трезвата оценка на руските възможности и намерения. Москва се сблъсква с големи трудности в областта на инфраструктурата, обезпечаваща енергийните й цели. Русия задълбочава отношенията си с Китай не на базата на взаимно доверие, а по необходимост. Смелостта и наглостта на Русия трябва да се тълкуват не като проява на сила, а като страх пред заплашващата я слабост.

Какво, идват ли руснаците?

Да.

Но доколко важно е това за Австралия?

Вероятно е време да започнем разговор и на тази тема.