Слушам изказванията на заседанието на страните-членки на ЕАЕС (Евразийския икономически съюз) и се хванах на това, че малко хора се замислят за перспективите. И подобни организации, които изглеждат далечни за жителите на страните от Западна Евразия, включително дори мощни организации като БРИКС и ШОС, които са почти незабележими конкретно за тях, ще играят все по-значима роля в живота им.

Държавите, които са под силен икономически и политически натиск от англосаксонския свят (умишлено не казвам "западния", защото останалите в него повече са кресльовци, използвани като маши от тях), ще гледат да се измъкват от всички тези санкции, финансови разчети и морски търговски пътища, контролирани от Запада. А сухоземните пътища в Евразия са естествен начин те да се избегнат. Връзката между икономики номер 1 и номер 5 в света, а при добро развитие и ако нещо остане от страните в ЕС като стандарт, ще се засилва. При наличието сега де факто само на един мост през Амур, ще се засилват и новите транспортни коридори от север на Юг към Иран, Индия, Пакистан и т.н, няма да е само вече изградения Север-Юг, който дава и връзка с Африка.

Това означава, че ролята на средноазиатските страни ще нараства, а няма да са само, както сега, източник на евтина работна ръка и терористи. От една страна ще бъдат подложени на силен натиск от 4 различни силови центрове (Русия, Китай, Турция, Запада), от друга - тази конкуренция ще е начин и за по-бързото им модернизиране и развитие. Те се превръщат в център на бъдещи логистични връзки по най-важните бъдещи световни търговски коридори. И това бъдеще няма да е много далеч, а наближаващата развръзка между Русия и Запада на европейския терен само ще го ускори.