Agence France-Presse
Когато Европейската комисия представи своите доклади за напредък, страните от Западните Балкани се надяват на малки стъпки напред, тъй като разширяването на ЕС ще бъде много бавен процес.
На фона на продължаващата икономическа криза в Европа, подкрепата за европейската интеграция е намаляла в повечето страни от Западните Балкани, въпреки че мнозинството от жителите се съгласяват, че няма алтернатива.
Черна гора и Сърбия ще получат добри новини, като се очаква Комисията да препоръча статут на кандидат за членство за Белград. За Подгорица, кандидат-член от декември 2010 година, ще бъде определена дата за начало за преговорите за присъединяване.

Сърбия ще получи награда за арестуването по-рано през тази година на последните двама бегълци, издирвани за военни престъпления от Трибунала в Хага.
Но надеждите на Белград за насрочване на дата за започване на преговорите за членство до голяма степен се изпариха сред сблъсъците в Северно Косово и решението да се забрани провеждането на гей парад.
В оценъчния доклад най-вероятно Европейската комисия ще поиска Сърбия „да покаже по-конструктивен подход” към Косово, чието едностранно провъзгласяване на независимостта през 2008 година Белград не признава.
Сърбия и Косово по-рано тази година започнаха преговори с посредничеството на ЕС за разрешаването на практически проблеми. Но Белград отложи диалога заради безредиците в Северно Косово и обяви, че няма да се върне на масата за преговори, докато този въпрос не е решен.
Това отношение може да засегне Белград когато страните от ЕС трябва да решават за статут за кандидат за членство по-късно тази година. Германия вече ясно показа, че едно от условията е нормализиране на отношенията с Косово.
Македония, която вече е приета като кандидат-член през 2005 година, очаква за трети път Комисията да препоръча започването на преговори за членство. Тези преговори се блокират от Гърция заради дългогодишния спор за името между Скопие и Атина. Посредничеството на ООН до момента е безуспешно и няма индикации, че спорът скоро ще бъде решен.
Босна и Херцеговина и Албания, и двете засегнати от продължителни политически кризи, които парализираха желаните от ЕС реформи, нямат илюзии за доклада на ЕК.
„Ще бъде трудно да се получат добри новини от Брюксел”, посочва Лютфи Дервиши от албанския клон на „Трансперънси интернешънъл”.
През миналата година Комисията вече отхвърли кандидатурата за членство на Тирана и призова албанските политически сили да разрешат кризата.
Западен дипломат в Тирана отбеляза, че страната „няма култура на консенсус и компромис”, докато патовата ситуация продължава.
Босненските анализатори и политици също очакват много негативен доклад от Комисията, тъй като Сараево вече втора година е без централно правителство заради междуетническите политически борби.
„Босна и Херцеговина изостава след всички страни от Западните Балкани в сферата на европейската интеграция”, казва Халид Геняц, председател на босненската парламентарна комисия по европейска интеграция.
Единствената територия, която изглежда по-далече от европейската врата от Босна и Херцеговина, е Косово. Пет страни от ЕС не признават косовската независимост от Сърбия. Докато те не признаят Косово за независима държава, Прищина не може да кандидатства за членство.
Най-доброто, на което може да се надява, е препоръка от Комисията за отмяна на визовите изисквания. В момента жителите на Косово са единствените на Западните Балкани, които се нуждаят от визи, за да пътуват в Шенгенската зона.
В сряда Хърватия ще получи последния си доклад, тъй като страната вече приключи преговорите за членство през юни тази година след процес, продължил шест години.
Страната трябва да се присъедини към ЕС в средата на 2013 година и ще бъде втората бивша югославска република в европейския блок след Словения.
Според анализатори след присъединяването на Хърватия ще минат много години преди някоя друга балканска страна да стане част от ЕС.
Иван Вейвода, сръбски дипломат и анализатор, подчертава, че дори малките стъпки напред са от огромно значение.
„Запазването на движението към ЕС, дори ако напредваме с милиметри, е много важно за тези, които провеждат реформите на Балканите”, посочва Вейвода.