Сергей Балмасов, Правда
В последните дни редица експерти заговориха за сериозно изостряне на отношенията между Русия и Турция. Преди всичко вниманието е приковано към „отказа на Турция от руски газ”. Още от началото на 2010 година Турция се опитваше да спечели намаляване на цената на газа, но турската държавна корпорация „Боташ” така и не успя да получи желаната 20-процентна отстъпка от „Газпром”.
Но не всичко е толкова еднозначно, колкото изглежда. Първо, Анкара се отказа от част от руските доставки – 6 млрд. куб. метра газ годишно. По този начин тя губи едва 15% от газовите доставките от Русия. На второ място, в близките месеци на Турция все пак ще й се наложи да сключи нов договор, просто засега няма алтернатива на руския газ.
Трябва да се отбележи, че този газов спор има няколко граници. На първо място, повишаването на световните цени на „синьото гориво” е обусловено от цените на петрола, които през 2011 година достигнаха максимални нива от началото на финансовата криза през 2008 година.
А това нанася удар по икономиката на страните-потребителки на газ. Неслучайно веднага след частичния отказ на Турция от руския газ цените за потребителите значително се повишиха – в отделни случаи до 14,3%.
Второ, трябва да се отбележи, че Турция реши да се „откаже” от руския газ, постъпващ по т.нар. „западен маршрут”, който преминава през територията на Украйна, Румъния и България. Така че, не на последно място, турското поведение е свързано с настойчивите опити на Украйна сама да получи намаляване на цените на „синьото гориво”. При положение, че някой се опита да свали цената, то защо да не се опитат и останалите потребители – с какво те са по-лоши?
Трето, поведението на Анкара трябва да бъде разгледано във връзка с действията на ЕС, който по всякакъв начин се опитва да намали енергийната зависимост от Русия. През септември се изостриха и газовите спорове между европейския блок и Москва.
В момента мнозина анализатори не изключват възможността за повторение на „газовата война”, която, както и преди, ще нанесе удар по западните потребителите. Изглежда затова ЕС не гори от желание да помогне на украинците да получат намаление на цените на газа от Русия.
Но не всичко се обяснява единствено с икономиката. Европейските политици смятат „Газпром” за коз на Кремъл във външната политика. Редица западни експерти не скриват своята тревога по повод на това, че въвеждането в експлоатация на „Северен поток” още повече ще засили влиянието на Русия върху Европа. Пускането на „Южен поток” ще означава, че Москва ще включи руската газова система към магистралните газопроводи на ЕС, като заобиколи транзитните страни Украйна и Беларус.
По този начин Западът ще загуби сериозни инструменти за оказване на натиск. За да не се допусне това, те се опитват да мобилизират всички възможни ресурси. Но не трябва да се разчита, че Турция ще стане послушна марионетка в западната игра. Турция има свои интереси, които в бъдеще все по-често ще се различават от тези на Запада.
Запад бьет Турцией по России
www.pravda.ru/world/europe/european/04- ... rkeygas-0/