The Guardian

Месеците на безплодни дипломатически борби, безизходното положение в ООН и размахването на пръст срещу Сирия, доведоха до последни усилия за постигане на споразумение между САЩ и Русия, което да принуди президента Башар Асад да се оттегли от поста и да бъде заменен от преходно правителство, способно да предотврати пълномащабната гражданска война.

Администрацията на Барак Обама за първи път предложи идеята за свалянето от власт на Асад и гарантиране на интересите на Русия в Сирия преди малко повече от месец. Въпреки отказите на Москва, Белият дом продължи да настоява. Обама обсъди ситуацията в Сирия в продължение на повече от два часа със скептичния руски президент Владимир Путин по време на срещата на Г20 в Мексико.

Американските представители не се престориха, че Путин е спечелен. Но те обявиха, че има напредък в определянето на сферите, в които съвпадат американски и руските интереси, преди всичко предотвратяването на хаотична имплозия и регионална война. „Съгласихме се, че насилието трябва да спре, че е нужен политически процес, който да предотврати гражданска война”, каза Обама. „Открихме много допирни точки по въпроса”, отбеляза Путин.

При последвали срещи американският държавен секретар Хилари Клинтън и руският външен министър Сергей Лавров се съгласиха да вземат участие в международна среща, на която ще бъде обсъдена възможността за политически преход в Сирия. Срещата ще се състои в събота в Женева по искане на специалния пратеник на ООН Кофи Анан. Клинтън и Лавров ще се срещнат ден преди това в Санкт Петербург.

Американско- руско споразумение за бъдещето на Сирия е от решаващо значение. Русия е най-силният съюзник и защитник на сирийския режим, основен доставчик на оръжие и има право на вето в Съвета за сигурност на ООН. От своя страна САЩ са най-голямата военна и икономическа сила в света със сериозни интереси в Близкия изток, включително гарантирането на сигурността на Израел и защитата на енергийните доставки.

През последните 18 месеца Русия и САЩ бяха в конфликт. Сега, въпреки твърдите изказвания преди срещата, изглежда, че се опитват да работят заедно.

Сделката е по-важна за САЩ. Обама, който е изправен пред тежка изборна битка през тази есен и подложен на критики по редица въпроси на вътрешната си политика, може да използва една голяма международна победа. Неговото управление на „Арабската пролет” не беше впечатляващо. Според критици през миналата седмица той „изгуби” Египет – основния арабски съюзник на Вашингтон, от „Мюсюлмански братя”. Неговият републикански опонент Мит Ромни описва Русия като най-голямата стратегическа заплаха за Америка. Така опитите на Обама да рестартира отношенията с Русия може да се окажат безсмислени.

Споразумение за преход в Сирия би било от полза за Обама по много причини. То ще намали критиките за бездействието на САЩ. Освен това ще помогне да се гарантира сигурността на Ирак, където през последното десетилетие е пролята много американска кръв и са вложени големи средства. Споразумението ще предотврати и възможността да се стигне до това войнствените лидери на Турция, ценен съюзник в НАТО, да се включат в регионален конфликт.

Преди всичко, чрез стабилизирането на Сирия с потенциално по-послушен режим и с по-малко връзки с Иран, Обама може да се надява да намали напрежението във връзка с възможна атака на иранските ядрени обекти от Израел. „Има стратегически отношения между ислямската република и режима на Асад, което прави възможно за Иран да подкопава израелската сигурност. Падането на режима на Асад може да сложи край на този опасен алианс”, посочва бившият американски дипломат Джеймс Рубин.

Интересът на Русия диктува решение в Сирия, което ще запази влиянието й в страната, ще остави отворени сирийските средиземноморски пристанища и ще съхрани руските бизнес връзки и оръжейни продажби. Ако Асад изгуби от опозицията, тези интереси може да бъдат застрашени.

По-широкият руски интерес (и национална гордост) изисква да се предотврати нова западна военна интервенция, подобно на тези в Либия или Ирак, да защити позицията си на голям играч на международната сцена и да се опита да ограничи щетите, нанесени на връзките й с държавите от Персийския залив заради подкрепата за кървавите репресии на режима на Башар Асад. Някакъв вид споразумение за национално единство, под покровителството на ООН, може да бъде представено като сирийско, а не американско решение, и ще може да доведе до желания край.

Декорът вече е готов за срещата Клинтън-Лавров, която може да доведе до края на режима на Асад. Може и да успеят, но може и това да не се случи. Какъвто и да е изходът, демократите ще отбележат, че Обама и Путин имат още нещо общо – дълбоко безпокойство от политически неутолимата сирийска опозиция и прагматично безразличие към желанията на сирийския народ.

Ако стане факт, това задкулисно споразумение ще има много малко с изграждането на демократична Сирия. Всичко се свежда до решаването на проблем, който смущава световния ред, установен от Вашингтон и Москва.