За незапознатите с руския футбол думите на Курани са просто от куртоазия към тези, които му дават заплатата. Истината обаче е, че в страната този спорт се развива с гигантски темпове и успехите не закъсняват. Спомняте си, че през 2005 г. ЦСКА (Москва) спечели Купата на УЕФА, "Зенит" повтори успеха през 2008, а през миналия сезон на Шампионската лига "Рубин" удари европейския шампион "Барселона" насред "Камп Ноу". Факт е, че футболът в Русия е държавен приоритет. С покровителството на властта петролният гигант "Сибнефт" е основен спонсор на московските "армейци", колосът "Газпром" налива стотици милиони в "Зенит", а "Динамо" пък е под финансовата опека на маститата банка ВТБ, която демонстрира амбиции да превърне клуба във финансов оазис.

Парите постигнаха също подобряване на инфраструктурата по стадионите, което увеличи сериозно броят на феновете, за които бяха създадени всички удобства, включително получиха възможността да наблюдават качествени футболисти. А държавната политика им осигури и най-голямото бижу - домакинство на световното първенство през 2018 година. Протекционизмът на местния футбол бе осигурен и с въвеждането на правилото, станало известно повече като "6+5". А именно - в стартовия състав на всеки отбор трябва да има поне шестима руснаци. Промяната веднага даде резултати, защото отборите бяха принудени да внасят само качествени чужденци - Курани, Дани, Данко Лазович, Бруно Алвеш, Кейсуке Хонда и т.н. Или пък много млади таланти, които да шлифоват, като междувременно живеят достатъчно в страната, за да получат гражданство. Местните момчета пък сериозно вдигнаха цената си. Например миналото лято "Зенит" хвърли колосалните 12 милиона евро, за да привлече от "Рубин" соченият за гигантски талант Александър Бухаров.

И резултатите не закъсняха. Например само за сведение - през сезон 2010/11 руският шампионат е на шесто място по сила в Европа според класацията на УЕФА, изпреварвайки първенствата на Португалия, Украйна, Холандия, Турция и Гърция. А тук е и разковничето на това дали чужденците идват само заради парите. Защото преди време те смятаха, че там ще изстудуват 2 години, но ще си тръгнат много по-богати. Сега обаче пред легионерите се отваря възможността за първокласен футбол, гарниран с участие в евротурнирите.

Разбира се, това не означава, че всичко в руския футбол е прекрасно. Просто защото освен клубовете от Топ 6, останалите не разполагат с въпросните възможности. Което се отразява и на резултатите, защото в голямата игра постоянно са едни и същи отбори, които е почти невъзможно да бъдат застигнати. Така за останалите тимове остава или да се примирят с ролята си на подгласници, или просто да фалират, каквито случаи вече имаше. Защото просто не могат да си позволят да "завъртят колелото", привличайки добри играчи, които да съберат повече публика и да донесат по-добри резултати.

Разбира се, за множеството чужденци Русия винаги ще си остане от другата страна на Желязната завеса - място, където, ако не ти се налага, по-добре да не ходиш. Миналата година, когато "Спартак" (М) направи оферта към звездата на "Селтик" Ейдън Макгийди, играчът бе посъветван от треньора си за нищо на света да не отива "на онова адско място". Младата звезда обаче не го послуша и в момента прави фурор по руските терени, карайки "Зенит" наскоро да предложи колосалните 20 милиона евро за него.

Какъв е изводът от всичко това ли? Че от Изток се задава сериозна футболна сила, която няма как да бъде пренебрегната и вече участва повече от сериозно на трансферния пазар. Защото успехите вече не са любопитно изключение или моментен инцидент, а стават все по-осезаеми. И всеки, който подцени руския футбол "от другата страна на Желязната завеса", ще има сериозни проблеми. /Goal.com