За националния празник на България – Деня на Освобождението на България от османско иго Агенция „Фокус” разговаря с историка проф. Андрей Пантев.

Фокус: Проф. Пантев, на 3 март отбелязваме 135 години от Освобождението на България от турско робство и възстановяването на българската държавност. Какво е Вашето послание като историк и председател на Националния инициативен комитет за честване на 135 години от Освобождението на България?

Андрей Пантев: Аз нямам самочувствие за послание, а по-скоро да напомня, че благодарение на този велик исторически акт на европейската карта е възстановена една държава със средновековно великолепие. Тя е четвъртата славянска държава в Европа. И независимо от по-нататъшните ни триумфи и поражения, това става неумолим факт и фактор в европейската история.

Фокус: Прави ли Ви впечатление, че днес казваме „освобождение”, а не казваме от какво? Страхуваме ли се да довършим „освобождение от турско робство” или „османско владичество” или това е опит тихо да заобикаляме неудобни на политиката исторически истини?

Андрей Пантев: Великите исторически истини не следва да генерират временна неприязън, още по-малко ненавист, но не следва и да заобикалят и прескачат един факт, който означава, че ние сме освободени от една чужда и враждебна власт, независимо от съвременните ни добросъседски отношения в съвременния свят.

Фокус: Защо казваме „освобождение”, а не „освобождение от турско робство”?

Андрей Пантев: Защото става ясно. Ние не сме били окупирани от марсианци, нито от новозеландци. Това непрекъснато натякване не променя обстоятелството, че най-сетне за нас дойде избавление в сравнение с останалите балкански народи може би най-късно, но за това си има причини и обяснения.

Фокус: Защо беше необходим Национален инициативен комитет за отбелязване на 135-годишнина от Освобождението, след като все пак не е кръгла годишнина?

Андрей Пантев: Все пак е кръгла годишнина – 135, не е 134 и не е 136. Инициативен комитет свидетелства за една всенародна идея, немотивирана партийно, институционно и емоционално, защото ако престанем да почитаме този исторически факт и тази дата, преставаме да бъдем народ с достойнство. Признателност не значи раболепие и почит не значи покорство.

Фокус: Какви са тематично-идейните задачи на този комитет?

Андрей Пантев: Има цяла гама от събития. Има двудневна научна конференция, в която участват 120 души с около 100 доклада. Има откриване на паметник на ген. Гурко, има изпращане на паметник на ген. Скобелев в Плевен, има премиери на книги и изложби, има по места училищни срещи, лекции, викторини, спомени и прочие. Това не се свързва само с една тържествена заря и с един прием. Навсякъде има едно повсеместно, макар и невинаги дирижирано и невинаги организирано отбелязване на тази годишнина.

Фокус: Кои, според Вас, са най-значимите моменти от Руско-турската освободителна война, довели до Освобождението на България?

Андрей Пантев: Началото и краят. Пресичането на Дунав при Свищов, подписването на Санстефанския мирен договор, който колко и да е бил нереален като възможности за приложение, все пак трасира етническите граници на българския народ, под чиято реалност стоят подписите на всички велики сили според Цариградската посланическа конференция от 1876 г. В този случай имперска Русия осъществява една европейска идея, съобразена с идеалите на XIX век и на модерния национализъм.

Фокус: Променя ли се по някакъв начин традицията в отбелязването на Освобождението през годините?

Андрей Пантев: Да. Някои направо ги е срам да кажем, че сме освободени от руснаците, макар че за да има Съединение, Одрин и Чаталджа, трябваше някой да изпъди турската армия и администрация от нашите земи. Ние не можехме сами да направим това с оглед на невъзможното геополитическо положение, в което се намирахме. Вече често пъти виждаме речи, в които все едно, че извънземни са освободили българите или пък някой Джон Смит е командвал българското опълчение. Но смятам, че с времето си това ще се преодолее. Иначе ще бъде още едно свидетелство за нашата прочута адаптивност към силните и към конюнктурата.

Фокус: Какви са причините за тази русофобия, според Вас?

Андрей Пантев: Това е декларативна, нагаждаческа идея. Много хора у нас станаха русофили от инат, след като почнаха да наблюдават как всички тези хора, които пишеха за святата, вечната, нерушимата, възвишената руско-българска и българо-руска дружба, сега започнаха усърдно да спрягат английските глаголи. Повечето от тях са даже и съветски възпитаници. Русофобията си е най-просто нагаждачество – така, както програмираното русофилство беше преди 1989 г.

Фокус: Има ли други промени в традицията на честването на празника, например различни места за поклонение пред загиналите за Освобождението?

Андрей Пантев: Поклоненията са непроменими. Цяла България е осеяна с паметници и не можеш да кажеш, че това е инициатива на болшевиките. Още през Стамболовото управление започва една идея за застрояване на паметници на признателност, които често пъти са извъндържавни като произход и традиция.

Фокус: Младите хора знаят ли достатъчно за тези значими исторически събития?

Андрей Пантев: Това си е тяхна работа. Може и да не знаят кой е дядо им – това е въпрос на лични предпочитания. Има достатъчно книги, достатъчно паметници, достатъчно изследвания, достатъчно свидетелства, така че ако някой не иска да знае родовата си памет, това е негово предпочитание.

Фокус: Днес е модерно да се отрича ролята на Русия в Руско-Турската освободителна война. Какво мислите за това?

Андрей Пантев: Как да се отрича, като тя е Руско-Турска? Това е десетата война в историята на Балканите. Това е война, която предизвика невероятен европейски обществен резонанс. И всички други балкански страни, които са освободени също с руска помощ, не познават такава емоция, която като кауза за българите пресече Ламанша и дори Атлантика в полза на българите. Благодарение именно на тази хуманитарна помощ в Европа, Русия можа да осъществи своята въоръжена освободителна акция.

Фокус: Модерно е да се спори дали 3 март е истинският национален празник на България. Как гледате на подобно твърдение?

Андрей Пантев: Това са отново словесни полюции. Всяка модерна държава празнува онази дата, в която се е появила на европейската карта. Французите много спорят за характера на Френската революция, но Денят на Бастилията си е техен национален празник. Всеки, който може да упражнява други вариации, трябва да знае, че нямаше да има нищо друго, ако не беше тази освободителна война.

Фокус: Какви са съвременните измерения на връзките между българския и руския народ,създадени тогава?

Андрей Пантев: Връзките между руския и българския народ винаги са били повече емоционални, отколкото прагматични. Ние винаги сме се сърдели, че Русия не ни помага достатъчно. Русия от своя страна смята, че ние не сме достатъчно благодарни, но днес в глобалната пазарна икономика може да има някаква взаимна изгода от стопански отношения. Но център на българо-руските отношения си остава онази традиция, при която казваме „любов”, „мамо” и „хляб” на един и същ език, при която литературите ни са преплетени – кога с българско предимство, кога с руско и когато благодарение на Русия, една значителна част от българските манастири, които бяха хранилище на българския дух, се крепяха на руската помощ.

Яница ТАНЕВА, Агенция „Фокус”