Енергийният експерт проф. Атанас Тасев пред Агенция „Фокус” .

Фокус: Как да тълкуваме увеличения иск на Русия към България за спряното строителство на АЕЦ „Белене”?

Атанас Тасев: В момента Русия провежда една пиар акция в рамките на кризисния пиар, защото Европейската комисия започна да прави разследване за злоупотреба с монополно положение на „Газпром”. Русия не е член на Европейския съюз, но е член на Световната търговска организация, има смесени фирми, които работят на територията на Европа и това подкопава авторитета и поставя една потенциална опасност за „Газпром” дори да получи санкция, макар и все още хипотетично.

Затова се разгаря един друг скандал – те предявяват салдото по това, което ние сме поръчали, а не сме изкупили по съществуващите споразумения и техните допълнения. Вече имаме две процедури на арбитраж. Първоначално знаете, че един от предишните директори на Националната електрическа компания (НЕК) спря да плаща по споразуменията заради това, че руската страна не беше изкупила остатъчното оборудване от предишния проект „Белене”, което беше предмет на тези споразумения и тогава те заведоха иск, след което ние заведохме насрещен иск и все още нищо не се е получило.

За мен това е една пиар акция и опит да се компенсира това, което се случи в момента с авторитета на „Газпром”. Също така е косвен натиск за ускоряване на процесите по вземане на решения относно преминаването на „Южен поток” през наша територия.

Фокус: Чухме днес отново от министъра на икономиката Делян Добрев, че има план Б, подготвена е защита пред този съд, има дори още един план. Трябва ли нещо да ни притеснява в тази ситуация?

Атанас Тасев: Смятам, че няма да се отиде на такава арбитражна процедура. Но ако действително се отиде, има няколко спорни момента.

Първо, че нямаме договор за инженеринг, проектиране и реализация на проекта. Споразумението е с по-малка юридическа сила. Второ, до неотдавна нямаше утвърден технически проект, но понеже става въпрос за Арбитражния съд, тези съдилища са едноинстанционни. Ние имаме наш арбитър, другата страна избира свой арбитър, но е важен третият, който накланя везните. Тук вече има формални и неформални методи за въздействие, при което очевидно ние ще бъдем по-слабата страна. Тоест – ако се отиде на директен сблъсък, е много трудно да се печелят подобни дела и ако това се случи, ще бъде финансов армагедон за НЕК.

Аз лично смятам, че до там няма да се стигне и въобще няма да се говори за подобна процедура. Всъщност решението ще дойде на политическото, а не на юридическото поле и полето на международното право. Министърът намекна, че предстои среща между Путин и Борисов и там тези въпроси ще бъдат урегулирани. Очевидно руската страна използва ситуацията в момента и нищо повече.

Фокус: Предстои да се създаде временна парламентарна комисия, която да огледа договорите и въобще ситуацията около АЕЦ „Белене”. Има ли нужда от това?

Атанас Тасев: Мисля, че този проект е проверяван нееднократно. Каквото и да се случи, пак същите прокурори, същите следователи ще го разглеждат. След като няколко правителства правиха подобни проверки, това очевидно е обичайната практика, всяко следващо се опитва да провери другото, а това е договор, който датира още отпреди две правителства и досега няма някакъв ефект. Не виждам някакъв сериозен смисъл. Това ще бъде просто отклоняване на ресурс – обществен, съдебен, какъвто искате, от същинския проблем. Същинският проблем е, че ние наистина имаме проблем, който трябва да бъде решен по някакъв начин. Ако досега се говореше за максимизация на печалби, сега ще говорим за минимизация на загубите си. Понеже говорихме за различни резервни планове, аз вече лансирах план, който според мен е консенсусен и с по-голям приоритет. Това е без задължения на България към руската страна да бъдат откупени от американска компания, която вече е създадена и която доста сериозно работи върху реализацията на проект, но вече не като държавен, а изцяло като частен проект. Това може би ще бъде най-доброто решение на въпроса, защото компанията трябва да плати на НЕК всички разходи, направени досега по проекта и отделно с руската страна да закупи това оборудване, което е поръчано, но не е платено от българската страна. Може би това е решението на въпроса, при което НЕК очевидно ще получи над 1 милиард лева, след като над 1.3 млрд. лева са платени досега.

Това означава, че същата сума, може би малко повече НЕК ще получи и то буквално средата на следващата година, при което тотално ще се подобри общото й икономическо състояние. Има спешна нужда за инвестиции в преносната мрежа високо напрежение. Отделно ще бъдат погасени задълженията на НЕК към поддоставчици и от друга страна ще отпадне по естествен път и този тотален иск към НЕК от руска страна. Този сценарий ми се струва най-вероятен и най-приемлив за всички страни.

Фокус: Отстъпката от 11 % в цената на руския газ от април повлия дотолкова, че „Булгаргаз” да предложи под 1 % намаление в цената на природния газ от 1 октомври. Можеше ли да очакваме по-голямо намаление?

Атанас Тасев: Не. Дори и това не очаквах. За мен това е козметично, просто да се отговори на някакви очаквания на обществото. „Булгаргаз” няма ресурс да поема подобни отстъпки. Тук става въпрос за около 90 милиона, защото действието на тази мярка 11.1 % среднопретеглено по всичките доставки, има трима големи доставчици от името на „Газпром”, е валидна от април до декември. Известно е, че шестте месеца - октомври, ноември и декември от предходната година, януари, февруари, март от следващата, се консумират около 60 % до 70 % от енергията.

Тези 90 милиона евентуално могат да бъдат използвани първо за погасяване на някои задължения на „Булгаргаз” към руската страна. Така или иначе ако не се предоговори формулата, по която се изчислява цената на газа е възможно от януари да има и по-голямо повишение на цената и тези 90 милиона могат да бъдат използвани като буфер.

Трябва да сме готови да поемем по-високите цени. Не е достатъчна волята на правителството да задържа и да намалява цените. Това са изчерпаеми горива, подвластни на международното положение, техните цени ще растат. Ако започне някаква война в Иран, виждате, че ОПЕК има много специфична политика, не е политика на намаляване, а на увеличаване на цените на горивата и, разбира се, плавно. Кривата на добив отдавна е тръгнала на спад, ние вече „ядем” от бъдещето.

Пътят е енергоспестяващи технологии, друга култура на енергийно поведение, въобще много други сценарии, а не просто да скачаме пред Министерски съвет – спрете ръста на цените. Откъде правителството да спре ръста на цените? Нито сме Кувейт, нито сме Катар, нито сме Русия. Внасяме си всичко и като го внасяме виждате, че те определят на какви цени, а не ние. Слава Богу, че Европа сега по някакъв начин се опъва. Може би ще се отиде към преразглеждане на структурата и параметрите на формулата, по която се изчислява цената на газа, но не трябва да имаме напразни надежди.

Веселина ЙОРДАНОВА, Агенция "Фокус"