Според Пражкия договор от 2010 година, броят на ядрените бойни заряди за всяка страна трябва да бъда съкратен до 1,550 единици, а разположените носители – до 700. Договорът влезе в сила през февруари 2011 година и ще действа 10 години.

Както и мнозинството съветско-, а след това и руско-американски споразумения по контрола и съкращаването на ядрените арсенали, „Новият СНО”, както го наричат в САЩ, беше роден в спорове. Той премина всички мъки на ратификацията и в конгреса на САЩ, и в Държавната дума на Русия. И до сега документът има свои привърженици и противници. Онези, които критикуват СНО-3,често забравят просто, но извънредно важно нещо. Без този договор Москва и Вашингтон биха могли да останат без базово споразумение за контрол на стратегическите ядрени оръжия. В 2009 година изтече срокът на договора за СНО-1. От споразумението за СНО-2 Москва излезе в 2002 година, след като САЩ официално се отказаха да спазват положенията на съветско-американския Договор по ПРО от 1972 година. Предлагаме ви коментара на директора на Руския Център за обществено-политически изследвания Владимир Евсеев:

- След като СНО-1 прекрати действието си, Русия и САЩ нямаха базов договор. Като такъв не можеше да се разглежда Договора за съкращение на стратегическите нападателни оръжия от 2002 година. Той напълно се основаваше на договора за СНО-1. И такъв фундаментален договор, СНО-3 беше подписан.

По данни на държавния департамент на САЩ към края на март, Вашингтон има разположени 792 балистични ракети с наземно и морско базиране, а също на тежки бомбардировачи. Русия има 492 балистични ракети. Общо САЩ имат 1,028 готови за използване и намиращи се в резерва установки за изстрелване на ракети с наземно, морско и въздушно предназначение, а Русия – 900. Разликата в потенциалите се обяснява с това, че сега Русия активно модернизира своя арсенал и по-бързо изважда от дежурство остарели системи.

Най-важното значение на договора за СНО-3 се състои в това, че той обозначи привързаността на двете страни към процеса на съкращение на ядрените оръжия. За това заяви за „Гласът на Русия” заместник-директорът на Институт за САЩ и Канада Павел Золотарьов:

- Следващите договори трябва да бъдат насочени към приближаване до границата, когато може да бъде задействан многостранен режим на ядрените съкращения. От равнището, което сега е предвидено, едва ли това е възможно. Примерно, от равнище на 1,000 или 900 заряда, сигурно вече може да бъде поставен въпроса за присъединяване към процеса и на други държави, и разбира се, преди всичко Китай.