Едва ли предназначените за външния слушател опити на българските власти да квалифицират събитията в село Катуница, като обикновен криминал, са способни да разкрият проблемите и да предотвратят повтаряне на такива инциденти. Неотдавнашните събития в Лондон вече доказаха, как стремително се разгаря пламъкът на междуетническите сблъсъци, и колко сплашени изглеждат властите.

Подобни примери могат да се намерят във Франция, Германия, Гърция, Белгия и други членки на Европейския съюз. Става дума за затворени етнически групи, лидерите на които са свързани с криминалитета и често пъти се ползват с негласната поддръжка на местните власти. Това са, всъщност, „държави в държавите”, където свършва властта на европейските закони. И за лумване на пожар е достатъчна една искра във вид на битов скандал или смъртоносен изстрел на някой полицай.

Спешно мобилизираните сили гасят конфликта, държавниците се кълнат в преданост на демокрацията – но междуетническите сблъсъци не спират. Така че Европейският съюз е обречен на обсъждане на междуетническата и „мултикултурната” проблематика, каза в разговор с кореспондент на "Гласът на Русия" политологът Елена Пономарьова:

- Може да се прогнозира, че подобно обсъждане ще бъде доста „горещо”. Великобритания и Германия, както и Франция, прогонваща ромите от своята територия, вече де-факто признаха краха на политиката на „мултикултурализъм” с нейното прекалено толерантно отношение към специфичните „норми на общежитието” на редица етнически и конфесионални общини. Сега мнозина експерти предлагат Европейския съюз да се гради въз основа на „интеркултурализма” – формирането в Европа на единна култура. Но за целта отначало е необходимо да се възстанови приоритетът на закона по цялата територия на Европейския съюз, отказ от "двойни стандарти" и водене на реална борба с организираната престъпност, която вече отдавна се контролира от етническите групировки.

Както показват събитията от тази година, редица членки на Европейския съюз – Дания, Холандия, Финландия, Словения – търсят изход в укрепването на граничния режим на външните граници. Но и те не знаят, какво да се прави с вече дошлите в Европейския съюз затворени етно-конфесионални структури на роми, албанци, турци, тунисци, пакистанци и представители на други народи, търсещи в Европейския съюз не толкова нова родина, колкото опитващи се да превърнат приютилите ги страни в нещо като собствена „бащиния” – често пъти доста далечна от правните норми на „единна Европа”.