Качване на аудио-файла

По-специално факта, че страните на "шесторката" отсега могат с гордост да се наричат „източни съседи”, че преговорите с Украйна по асоциацията ще бъдат завършени през декември, а пред Молдова и Грузия се отваря перспективата за влизане в зоната за свободна търговия. На Армения, Азербайджан и Беларус е обещан улеснен визов режим. А на всичките страни – членуване в Европейския съюз, ако, разбира се, изпълнят неговите критерии. Този пасаж на министъра на външните работи на Полша Радослав Сикорский се цитира от руски агенции.

Идват ли исторически промени? – попитахме главния редактор на списание „Русия в глобалната политика” Фьодор Лукянов:

- Сегашната среща на високо равнище не променя геополитическата реалност. Виждаме една помпозна акция с мъгляви обещания, а не реална политика. Подобни заявления сме чували вече много пъти. Сериозността на намеренията винаги се определя от финансите. За "Източно партньорство" са отделени едва 1,2 милиарда евро - .т.е „трохи” за шестте страни, при това за няколко години. Освен това, главният въпрос е за асоциираното членуване на Украйна. Според мен, присъдата за бившия министър-председател Юлия Тимошенко може завинаги да погребе „големия исторически момент” на сближаването на Украйна и Европейския съюз, който, както казва главата на полското правителство Доналд Туск, вече е близък.

На срещата на високо равнище във Варшава Русия е страничен наблюдател. Няма ли смисъл ние активно да се подключваме чрез създадената „Група на приятелите” в регионалните програми за партньорство? „За директно сътрудничество с Европейския съюз ние имаме много други инструменти” – смята Лукянов. Друг експерт, Генералният директор на Центъра за политическа конюнктура Сергей Михеев смята следното – Русия няма за какво да участва в програмите на "Източно партньорство". Защо да се дава на тази организация голямо тегло? Той не изказа особено доверие на гръмките уверения от Варшава за „историческо сближаване” на Украйна и Европейския съюз:

- Европейският съюз не се в състояние да асимилира 50-милионната Украйна. А още повече сега, по време на сериозните проблеми с дълговете у Гърция, Италия, Португалия. И нужно ли е това на политическите елити, на самите народи? Къде хората ще отидат на работа? За сметка на каква валута, ако не за сметка на рублата, ще изхранват своите семейства? Къде, в края на краищата, тези страни ще получават кредити за премахване на своите икономически проблеми? Може би стига вече да се правят опити „да се седи на два стола”! Искате в Европа, тогава изпращайте там и своите гастарбайтери. Това е абсолютно нормална, здрава логика.