ИТАР-ТАСС

България излезе от проекта с руско участие за изграждането на АЕЦ „Белене”, но не се отказва от дружбата си с Русия, поне на думи. Българският премиер Бойко Борисов и президентът на страната Росен Плевнелиев подчертаха веднага след обявяването на официалното решение за „Белене”, че отношенията между България и Русия не се ограничават само с един проект, а напротив – трябва да се развиват в други направления. Същия ден самият Борисов по време на презентация на книга на известния български дипломат Симеон Радев „Външната политика на доктор Стоилов и помирението с Русия” цинично оцени руско-българските отношения на 600 милиона евро – именно толкова плаща ежегодно България за природния газ, доставян от Русия. „Германия плаща за газа по 330 долара, България – 600 долара. Надявам се, че преговорите, които ще проведем, ще позволят тази цена да бъде намалена. Тогава ще можем отново да говорим за приятелски българо-руски отношения”, каза българският премиер, с което ясно даде да се разбере, че дружбата между двете страни ще има строго финансово-прагматичен характер.

Под определението „приятелство по сметка” между България и Русия някак си не може да влезе проектът АЕЦ „Белене”, който беше нужен повече на България, отколкото на Русия. Ръководителят на „Росатом” Сергей Кириенко подчерта, че „при поръчки за 20 блока за атомни електроцентрали, с които в момента разполага „Росатом”, отказът от една централа не е съществена загуба”. Все пак той напомни за изгубеното време и сили. Българските специалисти в сферата на ядрената енергетика наричаха проекта „Белене” важен за Русия, но стратегически за България. Мнозинството от експертите в сферата на енергетиката сега си зададоха въпроса – каква ще бъде бъдещата енергийна стратегия на България? Отговорът на този въпрос засега не може да даде никой, тъй като фантастичните планове на правителството за преместване на готовия реактор за АЕЦ „Белене” в АЕЦ „Козлодуй” и строителството на мястото на планираната атомна електроцентрала на газова централа предизвикват съмнения даже и сред най-яростните противници на проекта, които призовават да се продаде реактора и да се приключи с всичко.

Мнозина сега се замислят за бъдещето на българската ядрена енергетика. След заседанието на икономическата комисия в парламента премиерът даже допусна възможността не само за строителство на седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, но в перспектива и на осми, което е съвсем утопично начинание. В АЕЦ „Козлодуй” от шест блока в момента функционират два. Срокът на експлоатация на единия изтича през ноември 2017 година, а на втория – през октомври 2019 година. След тяхното спиране България ще се превърне от износител на електроенергия във вносител.

Предизвиква недоумение и предложението на правителството за строителството на газова станция на мястото на площадката, предназначена за АЕЦ „Белене”. Тази идея вече бе наречена „техническа авантюра”, тъй като не е известно как ще се доставя газ за планираната станция, която ще се намира в район без газова инфраструктура. Неразбираемо е как ще се формира стойността на електроенергията, произвеждана от тази централа, тъй като крайната цена на изхода ще бъде над пределната за населението, което и без това плаща високи сметки за електроенергия. Местните противници на този проект с явна ирония говорят, че неговата реализация е възможна само в случай, че Русия доставя газ за централата безплатно за сметка на решаването на проблемите с транспортирането на „синьото гориво”. Поддръжниците така и не могат да намерят разумен отговор, позовавайки се единствено на волята на правителството.

Какво заплашва България след отказа от „Белене”? Защо едни наричат решението на българското правителство политически и икономически правилно, а други предричат крах на националната атомна енергетика и прогнозират изтласкването на страната в енергийната периферия не само на Европа, но и на света? Решението смятат за политически правилно тези сили, които имат интерес Русия да не излезе на енергийните пазари на нито една от страните от ЕС. Затова те обясняват прекратяването на проекта с ключовата дума „политика”, но не и с „икономика”. Говорейки за негативните последици, на първо място стои проблемът с поскъпването на електроенергията. Отминалата аномално студена зима сериозно удари по джоба на обикновените граждани – потреблението на газ от населението се увеличи с 20%. Обикновено българско семейство с жилище от около 60 квадратни метра е платило през зимата за комунални услуги, свързани с природния газ, средно около 200-300 лева месечно. При всичко това, средната заплата в София е около 800-1000 лева. От 1 юли тази година цената на електроенергията ще се увеличили с 8-10%. Без привличането на допълнителни мощности, чиято функция можеше да изпълнява АЕЦ „Белене”, България се обрича на „енергиен глад” и вследствие на това ще бъде принудена да внася електроенергия.