Коммерсантъ

Днес в Москва българският министър на икономиката Делян Добрев се очаква да обяви решението на страната да се откаже от проекта за строителството на АЕЦ „Белене”. След почти пет години напрегнати преговори Русия все пак ще изгуби проекта на стойност 6,3 милиарда евро, който бе започнат още през 80-те години на миналия век. Сега вместо АЕЦ България смята да построи газова топлоелектроцентрала, а станалият ненужен атомен реактор или ще бъде продаден, или ще бъде установен в старата АЕЦ „Козлодуй”. София се отказва от втори мащабен проект с Москва и при това разчита да получи преференциални цени за руския газ. Но, според информирани източници, и без скандала около „Белене”, никой не е обещавал преференции на България.

България окончателно се отказва от строителството на АЕЦ „Белене”, а поръчаният от „Росатом” реактор за първия блок на станцията или ще бъде продаден, или ще бъде поставен в седми енергоблок на действащата АЕЦ „Козлодуй”, съобщи в сряда премиерът на страната Бойко Борисов. Той обясни, че София не приема стойността на проекта. „При начална цена от 6 млрд. евро и кредит с лихва от около 10%, по наши сметки, биха се получили около 20 милиарда лева (близо 10 милиарда евро). България вече е похарчила за проекта около 1 милиард долара и е взела кредит от френската BNP Paribas за 250 милиона евро. За България това е твърде висока цена и ние не можем да си позволим това и да накараме нашите деца след това да плащат милиардни кредити”, каза Борисов. По неговите думи само стойността на електрическите мрежи за свързването на АЕЦ-а биха стрували на страната 1 млрд. лева.

Бойко Борисов посочи, че Владимир Путин вече е предупреден. „Надявам се, че президентът Путин ще удържи на своята дума и ние ще се разделим приятелски с проекта”, подчерта премиерът на България. Той обеща, че още днес новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще пристигне в Москва за среща с руския енергиен министър Сергей Шматко.

Решението за строителството на АЕЦ „Белене” е взето още през 1981 година. През 1990 година проектът беше замразен. През 2002 година бе решено строителството да бъде подновено, а през 2008 година „Атомстройекспорт” и НЕК подписаха споразумение за изграждането на централата. Но след идването на власт в България на дясната партия ГЕРБ на Бойко Борисов проектът забоксува. Страните дълго време спореха за стойността и условията на строителството. Минималната цена предложена от „Росатом” беше 6,3 млрд. евро, но в София смятаха и тази сума за неприемлива.

Последните отсрочки по проекта „Белене” българската страна мотивира с това, че все още не е получила окончателното решение за възвръщаемостта на АЕЦ-а от британския финансов консултант HSBC. Но, според информирани източници, предварителният вариант е готов и представен на правителството на България. Според него проектът ще върне вложените средства в рамките на 20 години. По думите на Борисов София до момента не е взимала конкретно решение, тъй като се е надявала да има „западен инвеститор”. В началото на годината източници съобщиха, че от проекта се интересува американски инвестиционен фонд, но официално тази информация не беше потвърдена. През 2011 година „Росатом” предложи към проекта да се присъединят финландската компания „Фортум” и френската „Алтран”, но София не прие.

В „Росатом” явно са очаквали отказа. „Атомстройекспорт” вече започна да изтегля своите сътрудници от площадката в Белене. А на 21 март ръководителят на държавната корпорация Сергей Кириенко заяви: „Ако правителството на България вземе решение, че атомната централа не им е нужна, за нас това няма да бъде голям проблем. През миналата година ние увеличихме двойно своите договори и има къде да хвърлим своите сили”. Освен това Кириенко даде да се разбере, че България ще плати за срива на проекта, като подчерта, че „българските организации не плащат своевременно за произвежданото оборудване и вече значително са задлъжнели. Затова руските организации са били принудени да прибегнат до съдебна процедура”.

Страните имат и друга основа за конфликт. На площадката, подготвена за „Белене”, се планира да бъде построена „съвременна газова електростанция”, заяви Бойко Борисов. За този проект ще бъде използван разчет на HSBC, в който трябва да бъдат заложени прогнози за тарифите на електроенергията в България и в съседните страни. Станцията може да работи с газ, който ще постъпва по бъдещите газопроводи „Южен поток” и „Набуко”, заяви премиерът, с което даде да се разбере, че България има още с какво да окаже натиск на Русия. Освен това Бойко Борисов се опита да постави условия на Москва, като поиска от Владимир Путин доставки на газ без посредници. „Казах му, че Германия плаща 330 долара за руския газ, а България почти 600 долара”, разкри Борисов част от разговора си с руския си колега.

Най-големият доставчик на газ в България е компанията „Газпром”. От руския холдинг отказаха да коментират плановете на България за строителство на нова газова станция, но източници в „Газпром” посочват, че „никой не е гарантирал преференциални цени за природния газ по новия проект”. Един от събеседниците припомня, че АЕЦ „Белене” бе един от приоритетните за Русия проекти в България, който бе обвързан с доставки и други дейности. Още повече, че през декември 2011 г. България се отказа от още един голям проект с Русия – строителството на петролопровода Бургас-Александруполис.

В същото време България е един от ключовите партньори на „Газпром” в проекта „Южен поток”, чието строителство трябва да започне в края на годината. Тръбопроводът трябва да излезе от Черно море именно в България. През декември страната присвои на „Южен поток” статут на приоритетен национален проект. Но даже и за това съдействие „Газпром” не е обещавал преференции на България, тъй като тя „и така ще припечелва от транзита на газ”, коментират източниците.