LUCA IEZZI, La Repubblica

Природният газ ще бъде основа на световното производство на енергия през следващите 20 години. На този пазар, особено в Европа, доминират Русия и „Газпром”. Въпреки всички усилия на Брюксел, тази картина все още не се променя.

Светът на енергетиката през последните четири години преживя много обрати – само спомен останаха непрекъснатото увеличение на потреблението, както и надеждата да се премине към използването на възобновяеми енергийни източници заради общото намаление на субсидиите, отпускани за тяхното развитие. След аварията във „Фукушима” използването на ядрена енергетика изглежда като договор с дявола, който все по-малко държави са склонни да сключат.

Единствените положителни новини идват от газовия сектор – геоложките открития, технологичната еволюция и финансовият избор го правят все по-надежден наследник на петрола. Европа изпада в рецесия, възобновяването на икономическия ръст в останалата част от света е под въпрос, а цената на барел петрол поддържа ниво от над 100 долара. Вносът на най-големия потребител в света – САЩ, стои на минимално ниво от 1999 година – под 9 милиона барела дневно. Сега котировките се определят не от търсенето, а от стойността на изследванията за нови залежи и поддържане на производството на сегашното ниво.

А запасите от газ се увеличават благодарение на шистовия газ. Отдавна геолозите знаеха, че някои подземни рудни пластове съдържат газ, но едва през последните 10 години бяха разработени технологии, които позволиха да се появят истински „газови шахти”. Най-големите залежи се намират в САЩ, където за десетилетие производството от нула е достигнало 142 милиона куб.метра годишно. По този начин инвестициите, които до момента бяха концентрирани в строителството на регазификатори за вносен газ, се пренасочват към новия природен ресурс. Постоянното преразглеждане на оценките на резервите от Администрацията за енергийна информация, която е технически помощник на министерството на енергетиката, сочат за перспектива за потребление на високо ниво през следващите 40 години. Колко от това подземно наследство наистина ще бъде реализирано зависи от политическия избор, тъй като шистовият газ съвсем не е манна небесна, чието използване не се отразява на околната следа. Във водата, нужна за разриването на пласта, се добавят стотици химически вещества. След това тя замърсява селскостопанските площи, прониква във водоносните пластове, често носейки със себе си част от освободения метан. След това тази вода тече от крановете във домовете, намиращи се близо до находищата. Движенията, които са против използването на шистовия газ, твърдят, че хидравличното разбиване на пластовете води до увеличаване на земетресенията.

Слабо ехо от тези дебати се чува в Китай – друга страна с големи залежи от шистов газ. Ако се потвърди, то запасите от 25 млрд. куб. метра могат да гарантират на Китай още 200 години на национално потребление на сегашното ниво и са достойна алтернатива на въглищата.

Европа практически остава зад борда, шистовият газ не е чак толкова много на Стария континент и състоянието на околната среда възпрепятства възникването на инвестиционна надпревара. Но все пак ефектът може да бъде разрушителен: прилагането на директивите за ограничаване на изхвърляния в атмосферата въглероден двуокис и отказът от използването на атомни електроцентрали от страна на Германия повишават нуждата в ЕС от природен газ, който е особено необходим за производството на електроенергия. „Газпром” е готов да пожъне плодовете на тази революция. Брюксел подкрепя с всички средства търсенето на алтернативи за руското снабдяване. През 2001 г. 47% от целия газ се доставяше от Русия, а в момента руските доставки в Европа паднаха до 35%. Но с намаляването на вътрешното производство (от Северно море до Италия) вносът ще се повиши от 550 милиарда до над 710 милиарда годишно за тригодишен период. До 80% допълнителен газ ще се доставя от необятните сибирски находища, което ще възвърне нивата, постигнати преди 10 години.

Тайната на „Газпром” е „дипломацията на тръбите”. Газопроводите по протежение на хиляди километри създават неразривни отношения между доставчика и потребителите. Русия предлага гарантирано снабдяване в замяна на фиксирани цени на колебаещата се Европа, която мечтае за прозрачен и динамичен енергиен пазар, където цари конкуренцията. Ако трудностите с доставките през територията на Украйна са разклатили този договор, то сега „Газпром” се готви да затегне обръча. През тази година през „Северен поток” в Германия по дъното на Балтийско море ще постъпят 27 милиарда куб. метра газ. Преди седмица ръководителят на „Газпром” Алексей Милер проведе кампания на Балканите, проправяйки пътя на „Южен поток”.

Този „мегагазопровод” се планира да премине по дъното на Черно море и през територията на България, Сърбия и Словения. След това „Газпром” постави на везните два милиарда евро, за да откупи от гръцкото правителство транспортните компании и фирми за производство на въглеводороди и да подсигури пътя към крайбрежието на Адриатика и до доверените партньори от „Ени”.

Само преди няколко години „Южен поток” бе най-големият, скъпоструващ и труден проект сред многото други, които се предлагаха за пренос на газ от Кавказ за Европа. Конкурентните с него „Набуко” „IGTI” и „TAP” изглеждаха в по-напреднала фаза и по-лесно реализируеми, а в крайна сметка през тази година ще бъде постигнато окончателното споразумение за десетмилиардните инвестиции на „Газпром” и „Ени” в подводния деветстотинкилометров участък. Конкурентите силно изостанаха. Ако строителството на „Южен поток”, който по план трябва да доставя 30 милиарда куб. метра газ годишно, бъде осъществен в срок (до 2013-2015 г.), тогава за останалите ще останат само трохи. „Газпром” игнорира и преодоля съпротивата на европейците, той отговори на съмненията на своя партньор „Ени” относно прекомерната стойност на проекта, като намери други акционери (френската компания „Електрисите дьо Франс” и германската „Винтерсхал”). Сега руският газов холдинг жъне плодовете от своята работа в един свят, който вече не може да съществува без газ.

L’età d’oro del gas la fonte del futuro sarà Gazprom a dominare il campo
www.repubblica.it/supplementi/af/2012/03/05/villaggioglobale/012gasdotto.html