Няма нормално европейско правителство, което ще рискува да наложи икономически санкции на Русия. Не заради страх от Русия, а заради страх от собствената си средна класа и бизнес-среди.

Това могат да си позволят само САЩ донякъде (тъй като оборотът между Русия и САЩ е твърде малък в сравнение с този на ЕС-Русия), но и за тях не е препоръчително. Засега пробваха с Visa/MasterCard и създадоха временни проблеми на няколко десетки хиляди руснаци в ЕС. Резултатът бе, че се извиниха още на следващия ден, но вече бе късно за китка. Думата веднага предприе мерки по възраждане на проекта за руска национална разплащателна система, а японците предложиха тяхната. Става въпрос за оборот от 17 трилиона долара годишно, който тези частни американски компании рискуват да изгубят в резултат на едно необмислено действие. Барабар с извиненията.

В резултат на падането на рублата руската казна спечели около 30 млрд долара само за две седмици. (ако не вярвате на мен, то повярвайте поне на The Wall Street Journal). Половината от разходите за Олимпиада си изби само чрез мераците на спекулантите. А инфлацията ще е в рамките на 5-6% за тази година. В момента курсът на рублата вече расте, независимо от това, че всички световни (американски) рейтинг-агенции през последните два дни понижиха нивото на доверие в руската икономика.

Стагнацията в Русия почна още миналата година и това си е нормален икономически процес, който изпитват всички държави с пазарна икономика и който се решава чрез икономически мерки. Тя не е свързана с Украйна. Напротив, засилването на противоречията стимулира вътрешното производство, а ниската рубла - износа.

От Русия за 1-во тримесечие се очаква отлив от над 70 милиарда долара. Съвсем нормален и очакван процес, btw. Въпросът е дали новите споразумения с Япония и Китай, както и глупавите действия на САЩ и ЕС (които уплашиха руските капитали и те започнаха да се местят в по-спокойни пристанища) ще компенсират този отлив.

Не е въпросът дали Китай може да купи целия газ и нефт, който се изнася в момента в ЕС. Може, дори ако така се движат нещата, то цялото световно производство (а не само руското) няма да му стигне след 10-15 години. Въпросът е да има конкуренция, тъй като Китай при липса на конкурент ще иска по-големи отстъпки.

В момента Русия е като човек, който ноколко години е кръстосвал ръце, стискал зъби и събирал сили след инфекцията и продължителното боледуване. Оздравява обаче, възстановява се и в един момент просто разперва ръце. Едната до Лисабон, а другата - през Беринговия проток. Без агресия, а с икономически предложения на равноправни начала. Погледнете картата на Русия - вижда се по-образно.

Намаляването на националната валута към долара за всяка рубла добавя в бюджета около 180 млрд рубли. Това са просто финансови и икономически следствия (всеки завършил УНСС, например, може да ги изчисли), а не политически.

Опасното при намаляването на рублата е не за хазната, а за населението. Ако се стигне до инфлация. Само че до инфлация не се стига, цените на вносните стоки растат незабележимо дори, а доходите се индексират.

Средната заплата в регионите на Русия в края на годината бе около 30000 рубли (около $1000), а сега е 37000 рубли (малко над $1000). В същото време руският износ мачка, европейските стоки стават неконкурентноспособни (питай който искаш български производител, експортиращ в Русия, колко зор вижда сега), а цените на енергоносителите се вдигат.