Илюзията превъзходство |
Четвъртък, 03 Октомври 2013г. 11:05ч. | |||
“Болното място” – така заместник-главният редактор на в. “Дума” Георги Георгиев в интервю за “Гласът на Русия” нарече ирационалното самочувствие на лидерите на Съединените щати, които нямат нужната смелост да признаят, че светът днес е променен и не приемат постулатите за хегемония на една единствена суперсила. Когато "Ню Йорк Таймс" публикува статията на Владимир Путин, едва ли редакторите на американския вестник са очаквали такава бурна реакция, както от средите на политическия истаблишмънт в САЩ, така и от редовите читатели на изданието, казва Геооргиев. И то не толкова, заради тезите на руския президент по сирийската криза, колкото заради финала на статията. В нея Путин постави под съмнение двувековният постулат, че САЩ са изключителна нация, избран народ, едва ли не изпълняващ Божията воля. Като взема повод от думите на президента Барак Обама, че идеалите на САЩ им диктуват да спрат химическите нападения в Сирия и че “това прави САЩ различни, а нас изключителни", Путин заяви пред американския народ: "Опасно е да се набива в главите на хората идеята за превъзходство". И така той удачно уцели болното място на Америка, заключава известният журналист. САЩ са изключителна страна, провъзгласи изключително непредпазливо Барак Обама, който без съмнение няма да остави каквато и да било изключителна диря в броеницата от американски президенти, заяви политическия коментатор Светлана Михова. В твърдението също няма нищо изключително, тъй като в битието си на добър, но не и даровит ученик, той само повторя тезата за американското месианство, произнасяна още от времето на бащите-основатели. Може би най-цветущо цинично я озвучава през 1955 г. държавният секретар Джон Фостър Дълес: “ Някои нации са родени за властта. Други се опитват да я достигнат. Но тя е предназначена само за САЩ”. Тук политическият коментар и анализ са излишни. Думата има психиатър- диагностик. Всъщност американците са прави да вярват в своята изключителност. Те са единствената държава, която за милиони се превръща в родина по избор. Нормалните хора не си избират родители и родина. Те са единствената нация, която избива до крак местното население, за да се настани на земите му. Това е единствената нация без корен, без род. И в крайна сметка – без бог, след като кощунствено изписват не другаде, а на парите си “In God we trust". Все “добродетели”, от които всяка друга нация би се срамувала. Но де се гордеят. Не е ли изключително? В книгата си "Американската изключителност: Нож с две остриета", социологът Сиймор Липсет пише: "Родени от революция, САЩ са държава, организирана около идеология, включваща набор от вярвания относно това, какво представлява едно добро общество. Да бъдеш американец обаче е идеологическо обвързване". Обърнете внимание на думата вярвания. Винаги има момент, в който вярата влиза в противоречие с рационалното. Духовните пастири биха казали, че тогава тя е поставена на изпитание. Политическите дейци обаче нямат този лукс за свободна интерпретация. Ако заживеят в паралелен свят, те рискуват да сблъскат държавата си с реалността и този сблъсък може да е с фатален изход. Американецът Барак Обама може да говори за някаква изключителност на САЩ, която уж им дава право да нападат всяка една страна, която нарушава техните канони, но като световен политик той не може да не вижда, че планетата се умори от войните на Америка. Като американец Обама сигурно се чуства длъжен да поддържа идеализирания, за вътрешна употреба, образ на САЩ като държава, която винаги воюва, за да спаси демокрацията, свободата и икономическото благосъстояние. Като политик обаче президентът на САЩ усеща, че пределите на американската военна, икономическа и политическа мощ вероятно вече са достигнати. Иска се голяма политическа смелост, за да признаеш че страната ти се е натоварила с ангажименти като камила, чийто гръб ще бъде пречупен само от една съчка. Съединените щати са като наркоман в нужда от поредната доза и неистово търсят все нови и нови дози доказателства за своето величие. Дозите “наркотик” вече намаляват. Настъпва абстинентната криза. Парадоксално, но за да докаже, че е велика сила Америка ще трябва сама да победи психологическия дискомфорт, че вече не е това, което беше. Петър Бочуков
|