Независимая газета
Едва ли сега трябва да се бяга от еврото. Но има смисъл от въздържане от членство в ЕС, още повече в еврозоната, а и от укрепване на финансово-икономическите връзки с Брюксел. Първоначалната еуфория, свързана с обединена Европа, явно отстъпва място на скептичен анализ на създалата се ситуация. Проблемът с турбулентността на еврозоната и на влизащите в нея страни е свързан с два фактора. Това са слабият финансов контрол на наднационалните органи върху процесите в отделните страни в еврозоната с остарелия за конкретните европейски условия принцип на единодушието и прекомерната, неконтролирана от никого, „потребителска” изборна демокрация.
Сега вече е ясно, че финансовите данни, които Брюксел е получавал от някои от членовете от ЕС, са били поукрасени или казано по друг начин – фалшифицирани. Реалните показатели навремето не биха позволили приемането на някои държави в еврозоната, а може би и в ЕС.
Принципът на единодушието при взимането на решения оставя възможност за някои недобросъвестни участници в европейската общност, които под лозунга на защитата на суверенитета не позволяват на брюкселските експерти да се оправят с техните бюджетно-финансови черни и сиви сметки. А „потребителската” демократичност на изборите кара политическите партии да завоюват гласовете на избирателите с всякакви способи, преди всичко с невъзможни за сбъдване обещания от гледна точка на балансираните бюджети. В Гърция шикозният социален живот, обещан от партиите победили на изборите, практически доведе страната до фалит. Но гърците не бързат да се откажат от своя начин на живот и са склонни да прехвърлят всички свои дългове на Брюксел, продължавайки да живеят нелошо за сметка на по-силните финансово партньори от ЕС.
Разбираемо е, че ситуацията в ЕС накара германския канцлер Ангела Меркел да заяви, че Германия няма да бъде основният кредитор на еврозоната. Размерът на помощта за финансовата система на Гърция достигна 110 милиарда евро. Изглежда, че това няма да бъде лимитът. На ред е Португалия, а възможно и Испания, даже Италия. Не е изненадващо, че най-силните участници в европейската общност, като Германия и Франция, започват да се сближават и разговорите за „Европа на две скорости” вече не изглеждат утопични. Затова не трябва да се очакват решителни стъпки или системни решения на срещата на ЕС. Още повече, че между лидерите на еврозоната – Германия и Франция, съществуват непреодолими разногласия.
Германия настоява за тотален контрол от страна на наднационалните органи върху поведението на правителствата от ЕС, а Франция не е готова да отстъпи от своя суверенитет. Затова всички многобройни срещи на евровърховете трябва да бъдат разглеждани като своеобразна терапия за финансовите пазари. Нужните системни решения не се очакват в скоро време, имайки предвид съществуващите разногласия даже между водещите страни от еврозоната. Реакцията на Европа на дълговата криза се оказа твърде бавна. Според експерти в най-добрия случай европейците имат време до Нова година.
Несъмнено, Европа от стария образец отива в миналото. Дълбоката финансова криза, обхванала ЕС, веднъж и завинаги погреба надеждите на бащите-основатели за създаването на уникално европейско интеграционно образувание. И най-вероятно, както предсказва френският президент Никола Саркози, европейската единна валута може да оцелее, ако на руините на еврозоната се създаде „зона на стабилност” с участието на Франция и Германия. Възможно е в нея да се включат и още няколко не толкова силно засегнати от кризата държави, като Австрия. В крайна сметка Европа ще достигне до необходимостта от подписването на нов интеграционен договор, но този процес може да отнеме години.
Неопределенность евро
http://www.ng.ru/editorial/2011-12-06/2_red.html