Петър ГЕОРГИЕВ, Център за прогнози и анализи в енергийната сфера 

Преди няколко дни, членът на енергийната комисия на украинската Върховна Рада (националният парламент) Тарас Стецкив заяви, че Украйна е изправена пред трета газова война с Русия и, че в нея „президентът Янукович се оказа в безизходна ситуация и до края на годината вероятно ще приеме предложенията на Москва”. В същото време, според икономическия съветник към руското посолство в Киев Алексей Урин, страната му не вижда никакви основания за преразглеждане на договорите с Украйна за доставка на природен газ, нито пък за „газова война”. „Липсват каквито и да било причини за това – посочи той в изказването си на кръглата маса на тема „Украйна и Русия на прага на нов газов конфликт”, провел се на 7 септември в Киев – между нашите две страни има договор, който е валиден до 2019”. Според него, очертаващият се растеж на индустриалното производство в Украйна може да доведе до това, че през следващите години консумацията на природен газ в страната да нарасне до 35 млрд. куб. м годишно, което надхвърля базовият обем, фиксиран в споразумението (около 33 млрд. куб. м).

Както е известно от няколко месеца насам Киев се опитва до убеди Москва, да намали прекалено високата цена за руския природен газ, като дори заплашва, че ако това не стане, ще се обърне към Стокхолмския арбитражен съд.

На свой ред, руският президент Медведев квалифицира подобни искания като „иждивенство” и препоръча на Украйна, ако иска по-ниски цени на газа, да отправи някакви изгодни за Москва предложения – например да стане част от интеграционното пространство (т.е. към митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан), или пък да продаде на Русия газопреносната си система. В противен случай, Кремъл очаква да бъде изпълнен подписания през 2009 (от тогавашния украински премиер Юлия Тимошенко) договор за доставка на природен газ по базова цена от 450 долара за 1000 куб. м (както е известно, през април 2010 президентите Янукович и Медведев се договориха за 30%-на отстъпка в цената,  но не повече от 100 долара за хиляда куб. м срещу съгласието на Украйна да удължи срока за пребиваване на нейна територия на руския Черноморски флот).

Както става ясно от изявленията на украинските официални лица, в Киев засега разглеждат само два варианта за „освобождаването” си от клаузите на този договор. Първия, както вече споменах е да се върви на съд, а вторият – да се ликвидира по някакъв начин компанията „Нафтогаз” (държавната украинска компания за добив, транзит и преработка на петрол и природен газ), като единна структура. Ако обаче Украйна реши да търси разтрогване на договора в съда с доказателствата за които нееднократно споменава президентът Янукович, съдебното решение очевидно няма да е в нейна полза. Впрочем, ползата от разделянето на „Нафтогаз”, само по себе си, също изглежда повече от съмнителна.

Единственият сравнително положителен момент в действията на украинските власти е приетият (на фона на подготовката за реформиране на „Нафтогаз”) закон, позволяващ на украинските газови компании, които все още се контролират от държавата, да продават природен газ в чужбина (досега целият, добиван в Украйна природен газ, оставаше в страната, осигурявайки малко под половината от необходимия и обем от този енергоносител).

Както е известно, според договора с Русия, Украйна се задължава да купува от концерна „Газпром” не по-малко от 33 млрд. куб м природен газ годишно. Ако купеният от нея газ е под 80% от това количество, се предвиждат наказателни глоби. През август 2011 обаче, Киев обяви че до 2015 възнамерява да намали обемите на купувания от него руски природен газ от 40 млрд. куб. м  до 12,5 млрд. куб. м годишно, като паралелно увеличи собствения си добив от 20 млрд. куб. м до 27 млрд. куб. м и реализира програма за максимално ограничаване на енергопотреблението. Така, въпреки че досега енергийното потребление на Украйна само нарастваше (достигайки 57 млрд. куб. м, през 2010), а собственият и добив на природен газ не се увеличи, украинският министър на енергетиката Юрий Бойко съобщи за подготовката на нов „решителен удар” срещу „Газпром”. В основата му беше заплахата, че Украйна ще започне да изнася собствения си природен газ, ако руският газов гигант държи да се придържа към договора и да настоява „Нафтогаз” да продължи да купува от него установените обеми газ. „Приехме закон, който разрешава износа на украински газ по различни направления – обяви Бойко – ако пък руските ни партньори предложат да купим повече газ, отколкото е необходимо за нашата икономика, ние просто ще го използваме тук, в страната, а собствения си газ ще препродадем на спот цени (т.е. под договорените).
Както се казва, коментарите са излишни, защото тези планове биха могли да се реализират, само ако Украйна успее да ограничи драстично вътрешното си енергопотребление, намери на кого да продава газа си и дочака изтичането на сегашните договори с Русия.

Много трудно е обаче, това да се съчетае със сценария за разделянето на „Нафтогаз” и пускането на борсата, на първо място, именно на добивните мощности. Ако не възникнат никакви допълнителни пречки, след определен период от време, украинският газ действително ще може да се продава в чужбина, само че не е никак ясно, какво отношение към това ще има правителството в Киев.

От една страна, изглежда закономерно, че идеята за продажбата на собствен природен газ измества досегашните „транзитни фантазии” на украинските енергийни стратези. Както и известно, обичайните твърдения, че украинската газотранспортна система е много по-предпочитана от европейските клиенти на „Газпром”, отколкото газопроводите „Северен” и „Южен поток” и, че съвсем скоро, с обединените усилия на Украйна и ЕС, ще започне нейната модернизация, постепенно заглъхнаха, под натиска на реалните факти. На 7 септември, руският премиер Путин лично пусна в действие (във Виборг) газопровода „Северен поток”, заявявайки по време на тържествената церемония по този повод, че: „Украйна е наш традиционен партньор, но, като всяка транзитна държава често се изкушава да използва „изключителното” си транзитно положение. Сега тази изключителност остава в миналото”. Горе долу по същото време, ръководството на „Газпром” обяви, че окончателно са съгласувани дяловете на участниците в проекта „Южен поток”. Така, голата реторика за „модернизирането на украинската газотранспортна мрежа” постепенно отшумява. От друга страна, Украйна все още има възможност да остави Европа (включително и България) без газ, заради собствените си претенции към Русия. Едва ли обаче, подобен ход е възможен в чисто политически план.

Преди няколко седмици, украинският премиер Николай Азаров заяви, че „уплътнените прозорци и врати и икономичното ползване на газовите печки” са се превърнали във „въпрос на патриотизъм и оцеляване” за страната му. Вероятно е така. Защото всички мерки, които би могъл да предприеме Киев, ако реши да продължи да следва очевидно неконструктивното си поведение към Москва, са или съвършено нереални, или са съмнителни, или пък биха могли да се оправдаят (поне на теория) в много далечното бъдеще.

Всичко това означава, че едва ли ще станем свидетели на „трета газова война” между Украйна и Русия, просто защото тя ще бъде с предизвестен край. И, ако Киев още не го е разбрал, Брюксел би трябвало да му го разясни, иначе, наред с украинците, ще пострадат и гражданите на ЕС, включително и българите. Макар че с въвеждането в експлоатация на газопровода „Северен поток” (и ускоряване на работите по „Южен поток”), за Европа нещата вече стоят по съвършено различен начин, в сравнение с първата (2006) и втората (2009) „газови войни” между Киев и Москва.