Дмитрий Беликов, Алена Миклашевская, Коммерсантъ

В петък в присъствието на руския премиер Владимир Путин трябва да бъде подписано юридически задължаващо споразумение между акционерите и участниците в газопровода „Южен поток” – италианската компания Еni, френската „Електрисите дьо Франс” (EDF) и германската „Винтерсхал” за влизането им в проекта и гарантирането на реализацията му. Но документът е поставен под сериозен натиск от страна на европейските власти.

Еврокомисарят Гюнтер Йотингер директно определи проекта като противоречащ на интересите на ЕС и заплаши „Газпром” с проблеми с договорите, ако „Южен поток” попречи на изграждането на европейския газопровод „Набуко”. Европейската комисия ще има възможност да създаде подобни проблеми, защото планира в най-близко време да стане ключова страна във всички газови преговори в Европа.

В петък, по време на инвестиционния форум „Сочи-2011” „Газпром” възнамерява да подпише споразумение между акционерите и международните участници в проекта „Южен поток” за газопровод от Русия до Европа по дъното на Черно море. Страните ще подпишат „юридически обвързващ документ, който детайлно описва всички права и задължения на страните, разпределението на дяловете и възможностите за евентуално излизане от проекта”. Подписването на документа се равнява на гаранция за неговата реализация. До момента „Газпром” не е подписвал нищо подобно с партньорите си от „Южен поток”. Ставаше дума единствено за необвързващи меморандуми, но акционерното споразумение означава „гаранция за реализацията на проекта”. Документът ще бъде подписан в присъствието на премиера Владимир Путин.

Първият участък от „Южен поток” трябва да бъде пуснат в експлоатация не по-късно от 2015 година и ръководителят на „Газпром” Алексей Милер уверяваше, че проектът ще се реализира по график. Но в навечерието на появата на ключовия документ за „Южен поток”, властите в Европа, които отдавна се опитват да се борят с монополизма на „Газпром” и реализират конкурентния проект за газопровод „Набуко”, започнаха безпрецедентен натиск върху участниците в руския проект.

Еврокомисар Гюнтер Йотингер оцени „Южен поток” като опит на руснаците да предотвратят проекта „Южен коридор”, т.е. доставка на газ в Европа по маршрути заобикалящи Русия – от Туркменистан по дъното на Каспийско море до Азербайджан, а след това през Турция. Доставката трябва да се извърши по Транскаспийския газопровод и по „Набуко”.

Йотингер предупреди Русия, че ако наистина смята, че „Южен поток” или някакъв политически натиск върху Ашхабад и Баку ще накарат Европа да се откаже от Транскаспийския газопровод и „Набуко”, то той лично ще започне по-малко да се доверява на дългосрочните газови договори и ще вярва по-малко в това, че „газът не е политически инструмент”.

Не за първи път руската страна се сблъсква с критиките на Йотингер. През май еврокомисарят публично разкритикува думите на Алексей Милер за това, че в края на тази година цената на руския газ за Европа ще бъде 500 долара за хиляда куб. метра. Йотингер заяви, че би искал да бъде отменен експортният монопол на „Газпром”, за да може цените на газа в Европа да се понижат.

Но сега Гюнтер Йотигер си позволи нещо, което Европа до момента не си беше позволявала – открит натиск не само върху „Газпром”, но и върху европейските партньори на компанията по „Южен поток”. Еврокомисарят се усъмни в реализацията на проекта, тъй като според него, полагането на тръби по дъното на Черно море е твърде скъпо. Йотингер уточни разликата между „Южен поток” и другия руски газопровод до Европа – „Северен поток”. Европейският чиновник посочи, че „Северен поток” е станал част от европейската газова инфраструктура и следва изискванията на Третия енергиен пакет. „Южен поток” не само, че не получи подобни отстъпки, но те даже и не бяха обещани.

Фактът, че подобни изказвания се правят именно от еврокомисар е неприятен момент за Москва, тъй като именно ЕК претендира за статут на главен преговарящ с Русия по условията за внос на газ, както и с другите страни за създаването на „Южния коридор”. Гюнтер Йотингер активно лобира за т.нар. „политика на един глас”, когато всички 27 страни от ЕС трябва да съгласуват една с друга условията за закупуване на газ и петрол от държави извън пределите на европейския блок и даже да допускат представите на ЕК на търговските преговори с доставчиците на енергийни ресурси. ЕП трябва да разгледа тази инициатива до края на есента.

„Дават ни да разберем, че Транскаспийският газопровод ще се появи при всички случаи и в тези условия дали да строим „Южен поток” си е наш личен проблем”, посочва ръководителят на „Русенерджи” Михаил Крутихин. Засега това е само полемика, но „се запазва рискът „Южен поток” да бъде замразен или да няма достатъчно газ заради твърдото желание на Европа да пусне алтернативен тръбопровод”, отбелязва Крутихин. От друга страна, отказът от „Южен поток” би означавал за Русия увеличаване на зависимостта от транзита на газ през Украйна и ако днес Москва диктува условията си на Киев, то ситуацията ще се промени.

„Засега е ясно едно – от текущата ситуация печели Турция, през която ще мине „Набуко” и която може и да не даде на „Газпром” разрешение за строителството на „Южен поток” в свои води”, посочва ръководителят на „East European Gas Analysis” Михаил Корчемкин. Според експерта Москва няма да се откаже от твърде скъпия проект, тъй като това би означавало да изгуби своя авторитет.

В "Южный поток" подлили яду
www.kommersant.ru/doc/1773739

обсъди във форума на World-BG: http://www.world-bg.com/for/viewtopic.php?f=73&t=1728&p=2214#p2214