Докато световните сили обсъждаха план за отнемането на химическите оръжия от Сирия, Русия отправи рязко предупреждение, че едностранни военни действия от страна на САЩ може да нарушат световния ред.

В опит да се обърне директно към американските гласоподаватели и депутати, лидерът на Кремъл Владимир Путин написа коментар в „Ню Йорк Таймс”.

Неговата статия се появи по времето, когато американският държавен секретар Джон Кери излиташе за Женева, където ще работи заедно с руския си колега Сергей Лавров върху план за неутрализирането на арсенала от химически оръжия на Сирия.

Путин приветства готовността на Вашингтон да се ангажира с инициативата на Москва, но укори Обама за заплахата му за нанасяне на военни удари, за да накаже режима на Башар Асад.

Той предупреди, че подобен ход без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, където Москва притежава право на вето, би сринал благонадеждността на организацията.

„Никой не иска ООН да последва съдбата на Общество на народите, което се срина, тъй като му липсваше реално влияние”, каза той, имайки предвид претърпелия провал предшественик на ООН между Първата и Втората световна война.

„Удар би довел до ескалиране на насилието и отприщване на нова вълна от тероризъм”, написа Путин в материала, в който се набляга на факта, че много от бунтовниците, сражаващи се срещу Асад, имат връзки с „Ал Кайда”.

„Това може да подрони международните усилия за разрешаването на иранския ядрен проблем и израело-палестинския конфликт и да дестабилизира още повече Близкия изток и Северна Африка. Това може да разбалансира цялата система на международното право и световния ред”, пише руският президент.

Путин: призыв к осторожности из России

A plea for caution from Russia | Vladimir Putin

Апел за предпазливост от Русия

Обръщение на руския президент Владимир Путин към американския народ, публикувано във в. “Ню Йорк таймс”

Неотдавнашните събития около Сирия ме накараха да се обърна директно към американския народ и неговите политически лидери. Важно е да го направя във време на недостатъчна комуникация между нашите общества.

Отношенията между нас преминаха през различни етапи. Ние бяхме един срещу друг по време на Студената война. Но ние бяхме също така съюзници някога и разгромихме нацистите заедно.

Глобалната международна организация - ООН - беше създадена след това, за да не допусне подобни опустошения да се случат отново. Основателите на ООН разбраха, че решенията, касаещи войната и мира, трябва да се взимат единствено чрез консенсус и със съгласието на Америка ветото на постоянните членове на Съвета за сигурност беше заложено в Устава на ООН.

Дълбоката мъдрост на този акт гарантираше стабилността на международните отношения в продължение на десетилетия. Никой не иска ООН да последва съдбата на Лигата на нациите, която рухна, защото й липсваше истинско влияние. Подобно нещо е възможно, когато влиятелни страни заобикалят ООН и предприемат военни действия без разрешението на Съвета за сигурност.

Потенциалният удар на САЩ срещу Сирия въпреки силното противопоставяне от много страни и влиятелни политически и религиозни лидери, в това число и папата, ще доведе до повече невинни жертви и ескалация. Възможно е конфликтът да се разпространи далеч отвъд пределите на Сирия.

Ударът би увеличил насилието и би отприщил нова вълна на тероризъм. Той може да подкопае многостранните усилия да се разреши иранският ядрен проблем или израелско-палестинският конфликт и да дестабилизира още повече Близкия изток и Северна Африка.

Той може да разстрои цялата система на международно право и ред. Сирия не преживява битка за демокрация, а въоръжен конфликт между правителството и опозицията, водещ се в една мултирелигиозна страна. В Сирия застъпниците на демокрацията са малко. Но там има повече, отколкото е необходимо, бойци на Ал Каида и всякакъв род екстремисти, които се сражават срещу правителството.

Държавният департамент на САЩ обяви за терористични организации Фронта ан Нусра и Ислямска държава в Ирак и Леванта, сражаващи се на страната на опозицията. Този вътрешен конфликт, подхранван с чуждите оръжия, доставяни на опозицията, е един от най-кървавите в света.

Там се сражават наемници от арабските страни, а стотици хиляди бойци от западни страни и дори от Русия са повод за нашето дълбоко безпокойство. Дали те няма да се върнат в нашите страни с опита, натрупан в Сирия? В края на краищата, след като се сражаваха в Либия, екстремистите се преместиха в Мали. Това заплашва всички нас.

От началото Русия се обяви за мирен диалог, който ще позволи на сирийците да разработят компромисен план за собственото си бъдеще. Ние не защитаваме сирийското правителство, а международните закони. Ние трябва да използваме Съвета за сигурност на ООН и вярваме, че опазването на законите и реда в днешния сложен и размирен свят е един от малкото начини да се попречи на международните отношения да се плъзнат по наклонената плоскост на хаоса.

Законът си остава закон и ние трябва да го спазваме независимо дали ни се иска или не. Според настоящите международни закони силата е разрешена единствено при самоотбрана или с решение на Съвета за сигурност. Всичко друго е неприемливо съгласно Устава на ООН и ще бъде акт на агресия.

Никой не се съмнява, че в Сирия беше използван отровен газ. Но имаме всички основания да смятаме, че той беше използван не от сирийската армия, а от опозиционните сили, за да предизвикат интервенция на влиятелни чужди покровители, които биха застанали на страната на фундаменталистите.

Информациите, че бунтовниците подготвят ново нападение - този път срещу Израел - не могат да бъдат игнорирани.

Обезпокояващо е, че военната интервенция във вътрешните конфликти на чужди страни се превърна в обичайно явление за САЩ. Но това обслужва ли дълготрайните интереси на Америка? Съмнявам се.

Милиони по света ще започнат да гледат все повече на Америка не като на модел на демокрацията, а като на страна, разчитаща само на грубата сила, като на страна, съшиваща коалиции с лозунга “Или сте с нас или сте против нас”. Но силата се показа неефективна и безполезна.

Афганистан се олюлява и никой не може да каже какво ще се случи, след като международните сили се изтеглят. Либия е разделена на племена и на кланове. В Ирак гражданската война продължава, десетки хора са избивани всеки ден.

В САЩ мнозина правят аналогия между Ирак и Сирия и питат защо тяхното правителство иска да повтаря неотдавнашните грешки. Няма значение колко целенасочени са ударите и колко прецизни са оръжията, жертвите сред цивилното население са неизбежни, в това число и сред възрастните и децата, които ударите би трябвало да защитят.

Светът реагира с въпроса: Ако не можете да разчитате на международните закони, тогава трябва да намерите друг начин да гарантирате сигурността си. Ето защо все повече страни се опитват да се сдобият с оръжия за масово поразяване. Това е логично. Ако имате бомба, никой няма да ви пипне. Говорим за нуждата от засилване на неразпространението, когато в действителност то се руши.

Ние трябва да спрем да използваме езика на силата и да се върнем към пътя на цивилизованото дипломатическо и политическо уреждане.

Нова възможност да избегнем военните действия се появи в последните дни. САЩ, Русия и всички членове на международната общност трябва да се възползват от готовността на сирийското правителство да постави химическия си арсенал под международен контрол с идеята за последващо унищожаване. Съдейки по изявленията на президента Обама, САЩ гледат на това като на алтернатива на военните действия.

Приветствам интереса на президента да продължи диалога с Русия относно Сирия. Ние трябва да работим заедно, за да запазим тази надежда жива, както се договорихме на срещата на върха на Г-8 в Лох Ерн, Северна Ирландия, през юни и да насочим дебата обратно към преговорите.

Ако можем да избегнем използването на сила срещу Сирия, това ще подобри атмосферата в международните отношения и ще укрепи взаимното доверие. Това ще бъде наш споделен успех и ще отвори вратата на сътрудничеството по други критични въпроси.

Моите работни и лични отношения с президента Обама са белязани от нарастващо доверие. Оценявам това. Внимателно проучих неговото обръщение към народа във вторник. И по-скоро не съм съгласен със значението, което той придава на американската изключителност, казвайки, че политиката на САЩ прави Америка различна и че това правело американците различни.

Изключително опасно е да се насърчава един народ да си мисли, че е изключителен, каквито и да са мотивите за това. Има големи страни и малки страни, богати и бедни, страни с дългогодишни демократични традиции и страни, които все още търсят пътя си към демокрацията. Техните политики се различават също.

Ние всички сме различни, но когато молим за Божията благословия, не трябва да забравяме, че Бог ни е създал равни. /БТА